Крали Марко намира брат си и сестрите си
Вино пия педесе юнака,
вино пия у ладни меани,
у дружина чаша пощукнала.
Редом реди младо тезгетарче,
редом реди, за чаша питуе; 5
кой се кълне у брат и у сестра,
кой се кълне у първо си либе,
кой се кълне у мъжка си рожба
- Марко нема у що да се кълне,
он се кълне у конь и оръжие,
а дружина клетва не приима,
че е коня кучешка нахрана,
а оръжие студено железо.
Тежка жалба Марко налегнало,
па си ойде дома на дворове
и отдалек на майкя говори:
- Вала тебе, мале Еврусино,
ка ме роди, що ме не породи,
ял със сестра, ял със мили братец,
да се на иде мене у неволя?
А майкя си на сина говори:
- Породен си, сине, породен си,
първа рожба братец Андреяша,
втора рожба сестра Ангелина,
трета рожба хубава Шейна.
Ти си, сине, най-малък от сички.
Кига беше турското размирие,
а ньи са ги турците пленили,
откарая ги у Анадолска земня
и не знаем дал са у животи!
Марко стега коня Шарколия
да си иде в Анадолска земня,
да си иде рода да си тражи.
Па си зема коня Шарколия,
нараньи го с това суво грозие,
напои го с вино тригодишно,
па си пойде за Анадолска земня.
Ка си стигна в Анадола града,
там си седа турци-анадолци
и си пият там сладки кафета.
Проговара Марко Прилепчанин:
- Вала вази, турци-анадолци,
я ми дайте вино за жълтица,
аз да пия и конь да напоя.
Отговарат турци-анадолци:
- Вала тебе, незнайни делио,
тука нема вино за жълтица,
тук се пият тъй сладки кафета.
Вино има у бего Андреяше,
за жълтица и он го не дава,
а го дава на тежки облози,
на облози със силни юнаци.
- Вала вази, турци-анадолци,
та къде са беговите порти?
- Бегови са порти личовити;
порти са му от глави човешки.
Па си пойде на бегови порти,
ока, чука на бегови врати,
излезнала млада беговица,
проговара Марко Прилепчанин:
- Вала тебе, млада беговице,
я донеси вино за жълтица,
я да пием и конь да напоим.
Отговара млада беговица:
- Вала тебе, незнайно юначе,
тука нема вино за жълтица,
тук се пие вино на облози,
на облози със силни юнаци.
Па си Марко у меани влезе
и със бего на облог се вана -
ако бегу Маркоте надпие,
да му земе нему добра коня,
да му земе бойното оръжие,
да му земе нему руса глава.
Ако Марко беготе надпие,
да му земе нему първо либе,
първо либе със мъжка му рожба.
Па си пили ни млогу, ни малку,
па са пили две недельи време,
беготе го дремка налегнала.
Проговара Марко Прилепчанин:
- Вала тебе, млада беговице,
приготви си твое мъжко дете,
че те вода у Прилепа града,
че те права млада прилепчанка.
Отговара млада беговица:
- Вала тебе, незнайно юначе,
я не смеем у Прилеп да идем,
там си имам, бре, младо деверче
на името Марко Вълкашинов
и ако се оно, бре, научи,
че погуби и мене, и тебе.
Марко рипна на нодзе юнашки
и на бего милно проговара:
- Па я съм си Марко Вълкашинов!
Два се брата братски пригърнали,
пригърнали братски, целивали,
до пояси у земня ущукли...
Па си пили още три дни време
и са пошли за Прилепа града.
Ка стигнали до Стамбула града,
там окая два бързи телялье:
- Кой е юнак, от юнак родено,
да си ване робиня Шейна;
избегала робиня Шейна,
завардила друми и раздруми
и не дава пиле да прелети,
та камо ли човек да промине.
Нийде нема юнак да се найде
и Марко си Андреяши дума:
- Вала тебе, та мой мили брате,
я че идем Шейна да ванем -
че ме чакаш до три дена време.
Па си Марко през гора замина.
Отдалек го Шейна съгледа
и на Марка отдалек говори:
- Стой, почекай, незнайно юначе,
нещо съм си коси заразплела.
Али Марку ни чуе, ни ае,
право кара при нея да ойде.
Уплаши се робиня Шейна
и отдалек на Марка говори:
- Вала тебе, незнайно юначе,
я застани на мегдан юначки,
да си върлям тежка боздугана.
Али Марко ни чуе, ни ае,
на Шейна тихо проговара:
- Вала тебе, хубава Шеино,
че те водим у Прилепа града,
че те правим млада прилепчанка.
А Шейна Марку проговара:
- Вала тебе, незнайно юначе,
я си имам у Прилепа града,
я си имам едно мило братче,
оно носи свилена кошуля
и си има белег на гърдите,
че се е бил с Църни Арапина,
името му Марко Прилепчанин,
Прилепчанин, Марко Вълкашинов.
Додек това Шейна издума,
а Марко се до нея приближи
и она си братеца познала;
два се брата братски пригърнали,
пригърнали, братски целивали...
Па си ошли у Стамбула града,
там си нашли братец Андреяша;
потегльили за Прилепа града
и минали през полье широко,
настанали у гора зелена,
Андреяшу вода се припило.
Проговара братец Андреяша:
- Вала тебе, Марко, мили брате,
че си бодем моя враня коня,
да потеча тия църни кърви,
ега може гърло да разладим.
А Марко му тиом проговара:
- Вала тебе, да мой мили брате,
не боди си твоя враня коня;
тука има една нова кърчма
и я кърчми Ружа кърчмарица -
тамо иди вино да си пиеш,
ала, брате, у кърчма не улази.
Па си пойде бего Андреяше,
па си пойде у кърчма да иде,
отдалек го Ружа съгледала
и си дума на нойна дружина,
на дружина - педесе хайдука:
- Вала тебе, верна ми дружино,
кикво лепо през гора ми иде
и си носи тоя кован колан...
Колана че мене да дадете!
Пристигнал е бего Андреяша,
а Ружа го на порти посреча
и бего ю се милно, жално моли:
- Вала тебе, Руже кърчмарице,
я донеси вино за жълтица,
аз да пием и конь да напоим.
Отговара Ружа кърчмарица:
- Вала тебе, незнайно юначе,
на порти се вино не износи,
а се пие у ладни меани.
Андреяш си у мейна. влезе,
дор си земе стола да си седне -
глава му е на земня паднала.
Марко чека Андреяш да дойде,
па го чека един ден до пладне,
па примуши коня Шарколия
и отиде на ладни меани,
па хи Шарка за порти привърза
и си Шарка у очи целива,
и на Шарка милно проговара:
- Вала тебе, Шарко добра коньо,
кой си мене из кърчма избега,
ти го, Шарко, на порти пресречай...
Па улезна у ладни меани,
тамо седи Ружа със хайдуци,
на Андреяш с глава си играе!
Марко вади сабя дипленица,
развърте се налево, надесно,
кой на Марка из кърчма избега -
Шарколия на порти го среча...
Та убили педесе хайдука,
останала Ружа кърчмарица;
па ю Марко надзад ръце върза,
намаза я със лой и катрани,
па я Марко от глава запали,
та горела три дни и три ночи…
