* * *
Събрали са се петдесет и осем дружина
край Дунава, на зелена ливада,
да си пият това руйно вино.
У дружина чаша пощукнала,
пощукнала чаша, помръкнала, 5
затражи я ладен механджия.
Си дружина се редом заклея -
кой у брата, кой у мила сестра,
Марко нема у що да се кълне.
Он се закле у враната коня - 10
дружина го вяра не веруе;
остра сабя, студено железо,
он се закле у нея,
дружина го вяра не веруе;
он се закле у старата макя,15
дружина го вяра не веруе,
стара макя гроб станала...
Па си ойде дома на дворове,
па на макя си говори:
- Леле, мале, стара мале, 20
ка ме роди, оти не породи
или брат или сестра мила?
- Ка те родих, сино, и породих,
породих брата Андреяша
и породих сестра Шеина. 25
Малени ги турци заробиха,
заробиха турци, откараха.
- Кажи, мале, къде ги откарали?
- Откарали ги у Видина града.
(...)
Па си викна млада механджийка: 30
- Таком' Бога, млада механджийке,
имаш ли вино за жлътица,
я да пием и коня да напоим?
Проговори млада механджийка:
- Тука нема вино за жлътица, 35
само вино има за облога -
ако можеш Андреяша да надпиеш,
ако не можеш, че отрежа твоя руса глава!
Па си влезна Марко, добър юнак,
па се запия с Андреяша; 40
Марко пие - не се напива.
Проговори Андреяша:
- Я че легнем малко да преспием.
Тогай проговори Марко, добър юнак:
- От къде си, премлада механджийке, 45
от коя си покраина?
Я имам брат Андреяша и сестра Шеина,
них са ги турци откарали.
Тогаз механджийка проговаря:
- Стани, стани, либе Андреяше, 50
да видиш брата си Марко!
Ка се бракя видяха,
видяха и се познаха.
Па си бракя двама тръгнаха
да си търсят сестра Шеина, 55
па придойдоха два на дворове.
Ка ги макя видела,
с душа се разстанала.
