* * *
Пили вино тридесет юнаци
у Мара кръчмарица,
а им служи Деница девойка.
Помежду им чаша изчезнала.
Кой се кълне у брат и сестра, 5
кой се кълне у майка и баща.
А Марко нема у що да се кълне,
па се кълне у острата сабя
и у вранята коня.
А него го никой не веруе, 10
че остра сабя било остро железо,
а коня - кучешка нахрана.
Па си ойде Марко дума на дворове
и го позна майка Евросана,
позна, че е Мако ядовит. 15
Марко й казал, че са пили тридесет делии
със златна чаша,
сите се клели
кой у брат кой у сестра...
- Я се заклех у острата сабя, 20
но никой мене, майко, не веруе!
А она му дума говорила:
- Ти си имаш брата Андреяша
и сестра Шеина девойка.
Па кога беше турска размирица, 25
тогай ги турци заробили
и ги закарали у Анадола.
Па говори кралевити Марко:
- Я че идем, майко, да ги дирим!
Тръгна Марко у Анадола, 30
но изоди доста време,
но не можа брата да одири.
Па си ойде Марко вода да си пие,
вода да си пие и кон да напои.
Па му казал овчар от планина, 35
че има бей Андрешея,
он си нема вода за пиене,
но си има вино на облога.
Марко искал за жълтица вино:
- Я да пием и кон да напоим! 40
- Тука нема вино за жълтица,
а си имам вино на облога!
Ако ме надпиеш, че ми вземеш
всичкото богатство и мойта кадъна.
Ако ли те па я надпием тебе, 45
че ти вземем коня и оръжието.
Марко слезе и вино запили.
Пили един ден и пладне,
и бей Андрей заспал.
Па говори Кралевичи Марко: 50
- Чуеш мене, бейова кадъна,
премени се, бело начини се,
че те водим у Прилепа града.
А она си на Марко казуе:
- Че я имам у Прилепа града 55
свекърва Ефросина
и девер Марко Кралевити!
И седнали, заедно запили,
разтрезни се бея Андрешая,
па се моли на Марко Кралевити. 60
- Богатството всичко на тебе ти давам,
сал ми остави моята кадъна!
