Марко, Груйо и Павел в механа
Вино пият троица делии,
вино пият на ладна механа,
вино пият три недели време,
че ги служи мома кръчмарица.
Изпили са триста мери вино 5
и още триста скума ракия,
коне стягат дома да си идат.
На ум немат вино да заплатят,
вино да заплатят,
още скума ракия.
Ядоса се мома кръчмарица,
че отиде при по-стара кадия,
на кадия блага дума дума:
- Ей те тебе, по-стара кадийо,
криво седи, право съди,
аз съм дошла клопа да ти клопам,
клопа да ти клопам троица делии -
е, че става тъкмо три недели време,
ка си служи троица делии,
изпиха ми триста мери вино
и още триста скума ракия;
коне стягат дома да си идат,
на ум немат вино да ми платят,
вино да ми платят и още скума ракия!...
Отговаря по-стара кадия:
- Ей те тебе, мома кръчмарице,
я ми кажи кои са тия три делии.
Отговаря мома кръчмарица:
- Ей те тебе, по-стара кадийо,
единът е Марко българина,
другият е Груйо мало дете,
третият е Павел добър юнак.
Отговаря по-стара кадия:
- Ей те тебе, мома кръчмарице,
аз не можа юнаци да съдя,
аз ще тебе да науча.
Я да идеш в Узун чаршия,
Марку купи копринена риза,
Грую купи сърмено елече,
Павлю купи бинич до земята.
Па да идеш на ладна механа,
да подариш троица юнаци.
На ум ще им доде вино да ти платят,
вино да ти платят, вино и ракия.
Послуша го мома кръчмарица,
че отиде във Узун чаршия,
Марку купи копринена риза,
Грую купи сърмено елече,
Павлю купи бинич до земята,
па подари троица делии.
Отговаря Марко българина:
- Ей те тебе, Груйо мало дете,
я си стегни коня патонога,
да си идеш във Узун чаршия,
продавай се за осем хиляди,
пари да си вземеш, тука да ги донесеш,
да си платим вино и ракия.
Послуша го Груйо мало дете,
че си стегна коня патонога,
па отиде във Узун чаршия,
че се викна низ Узун чаршия,
че се викна и провикна:
- Продава се юнак с коня патонога,
продава се за осем хиляди!
Всеки пари има юнак да си купи,
ала се никой не наима юнак да си купи.
Та се нае була ерменлийка,
та си пари наброила за юнака,
па го зима и дома го заведе.
Изкачи се була ерменлийка,
изкачи се на високи чардаци,
че остави незнайно юначе,
остави го насред ми дворове.
Провикна се була ерменлийка:
- Ей те тебе, незнайно юначе,
я разиграй коня патонога,
да си види була ерменлийка
как играе юнак със коня си!
Отговаря Груйо мало дете:
- Ей те тебе, була ерменлийко,
аз ще разиграя коня патонога,
ала ми е коня аджамия,
аз на него друга аджамия;
ще разиграя коня патонога,
не ще мога дизгин да му запра,
ще прескочи демир капия,
ще отгледаш до осем хиляди!...
Отговаря була ерменлийка:
- Ей те тебе, незнайно юначе,
аз обичам юнак да погледам,
да погледам как играе с добра коня;
ако прехвръкне през демир капия -
прости да са осем хиляди!
Ка си зачу Груйо мало дете,
че разигра коня патонога,
разигра го из равни дворове,
че не можа дизгин да ми запре,
та прехвръкна демир капия,
че отиде във поле широко,
па отиде на мадна механа.
Там завари Груйо мало дете,
там завари Марко българина,
и завари Павел добър юнак.
Пари даде на Марко българина,
отговаря Марко българина:
- Ей те тебе, Груйо мало дете,
и Павле добър юнак,
я още пийте три дни и три нощи,
пари има вино да заплатим,
вино да заплатим и скума ракия,
и мома да си залюбим!...
