Задремала младата невеста,
задремала на чесна трапезл,
на трапеза мегю два девера.
Я догледа кума-кумашина.
Изговори кума-кумашина: 5
- Що ми дремеш, младо ле невесто,
що ми дремеш по чесна трапеза?
Дали момчето ни не бендиса,
дали рубата ни не бендиса,
дали ми си от дремлива соя?
Изговори младата невеста:
- Я не сум си от дремлива соя,
я сум момчето бегиндисала,
я сум рубата бегиндисала,
язе гледам китени сватове:
ядат, пият за юнатство думат.
Ние утре, море, ке вървеме,
ке минеме през Демир капия;
тува шета Мурджо арамия.
Ке испадне на бели друмове,
ке погубе кума-кумашина,
ке погубе млади младоженя,
ке погубе два млади девера,
па ке земе младата невеста,
па ке земе девет кочи' азно.
Що ми беше Марко кралевики,
от дивани со сребрен дюлбин гледа
дали идат китени сватове.
Кога гледа китени сватове,
они идат ногу уплашени.
Ми бегаят по бели друмове,
па га нема млади младоженя,
ем га нема младата невеста,
ем ми нема кума-кумашина,
ем ми нема два мали девера.
Марко изговаря: - Пръвно либе,
пръвно либе, дилбер Ангелино,
каде идат китени сватове?
- Бог убил го Мурджо арамия,
гулем пакос он ни е учинил,
ми загубил дете Дукатинче!
Бърго Марко на Шарко се хвърли,
та отиде у Демир капия.
Ми накачи у гора зелена,
кай айдушката, айде, рамнина.
Там ги найде азно ка си делят,
за невеста ник' каил не чинат,
ник' каил не чинат да я земат.
Ги затече Марко на делбата,
ми ги фана тия, бре, айдуци,
ми погуби тия, бре, айдуци
и си зеде младата невеста
и сос нея девет кучи' азно,
па си тръгна за Прилепа града.
