* * *
Тражи майкя Марка юнака,
тражи майкя него у горна механа,
а найде го у долна механа -
Марко пие сос братя, сос дружина.
У дружина чаша погинула; 5
механджийка тражи чаша у дружина.
Кой се кълне у брата, у сестра,
я Марко се кълне у коня шаренога,
и кълне се у сабля ржавица.
Я Марку дружина неверче: 10
- Тако т' Бога, Марко Кралевиче,
защо се кълнеш у коня шаренога,
у шаренога коня и у сабля ржавица -
коньдк ти е пчешко месо,
сабля си е желязо студено! 15
Марко си паде у неверос,
па се Марко завика
и сълзи рони низ бели образи.
Па си вану коня Марко Кралевиче,
та си ойде дома на дворове; 20
съгледа го неговата майкя:
- Тако т' Бога, сину Марко,
защо ходиш по двор,
бели сълзи рониш,
бели пръсте кършиш? 25
Проговори Марко Кралевиче:
- Вала, мале остарело,
ка ме роди, що ме не породи?
- Породи ти сина Андреяша,
ама га су турци закарали! 30
- Дал' е, мале, далек, ил е близо?
- Не е, синко, далек, ни е близо -
от вечера коня да посправиш,
зарани рано да подраниш,
да си рано подраниш, 35
рано коня а назобиш,
да си отидеш през поле широко,
рано че стигнеш тамо.
Че найдеш Ана механджийка,
она че ти каже, сино Марко! 40
И оно си е от вечер коня посправило,
зарани си е рано подранило,
па си яхну коня шаренога -
тури леву ногу у зенгия,
дор да тури десна нога у зенгия, 45
оно си отиде през поле широко.
Та си дойде при Ана механджийка:
- Помози Бог, Ано механджийко!
- Дал Бог добро, непознан делийо!
- Очеш мене да даваш вино немерено, 50
да ти давам пари неброени!
Она му дала вино немерено,
он ю дава пари неброени.
- Тако т' Бога, Ано механджийко,
дали има от мене по-юнак? 55
- Тако т' Бога, Марко Кралевиче,
има от тебе по-юнак - братък Андреяша!
- Дал е далек, ил е близо?
- Да отидеш през поле широко,
че да видиш Андреяшини двори - 60
Андреяшини кули направени сос юначки глави,
а негови двори направени сос юначки руке,
и омазани сос юначки кърви!
