Темка Арнаутка освобождава от затвора седемдесет крале
Пиле пищи у Пирота града -
не е пиле у Пирота града,
нело ми са седемдесе краля.
Затровил ги Акшибан Никола,
не им иска пари да ги пущи,
нело иска жени да им люби.
Писмо пише Божко Райковичи,
та го дава пиле соколенце:
- Земи, пиле, това ситно писмо,
отнеси го дома на дворове,
та го пущи Темка на скутеве.
Слушало го пиле соколенце,
та си зема това ситно писмо,
отнесе го дома на дворове,
та го пущи Темка на скутеве.
Прегледа го Темка, пречете го,
па си влезна у ладни дзевници,
та облече Божково оръже,
и запаса Божковата сабля,
и заметна Божковата пушка,
и си тури Божковио калпак.
Па си влезна у ладни обори,
та си фана Божковата коня.
Възседна го у равни дворове,
па побегна по бели друмове -
коня кара и се провикуйе:
- Леле, Боже, леле, мили Боже,
ка погледнем у вишнето небо,
се приличам на добра девокя;
ка погледнем долу у земята,
се приличам на страшен делия.
Ка приближи у Пирота града,
у Пирота три телала лича:
- Бога вамо, Пиротски кметове,
затварайте той тесни чаршии,
затварайте кръчми и дюкяне,
че иде бре страшен делия.
Ка си влезна у Пирота града,
па си нема кого да попита
дека седи Акшибан Никола.
Насреща у до две мали деца,
насреща у до две сирачета -
них немало кой да ги прибере -
попита ги Темка Арнаутка:
- Бога вамо, до две сирачета,
дека седи Акшибан Никола?
А они у потио говора:
- Я си пойди малко по-надоле,
негови са двори яко лични -
се са двори с глави оперени,
се са двори с кърви омазани,
подклепо му от раце юнашки,
прагове му от нодзе юнашки.
Па си ойде Темка Арнаутка,
та намери Акшибану двори,
па почука Темка, па повика.
Не излезна Акшибан Никола,
нел излезна Петър тевничарин,
па на Темка потио говори:
- Надзад, надзад, непознат делийо,
отдека ми юнаци не идват,
да никому порти не отварам,
да тебе ли порти че отворим?
Разсърди се Темка Арнаутка,
коня кара порти да прерипне,
с чизма ритна, та порти отвори,
та си фана Петър тевничарин,
та го заби три лахти у земи.
И погуби Акшибан Никола,
и си пущи седемдесе краля.
