Сватбата на Иван юнак и кумството на дете Голомеше
Заженил се Иван добар юнак,
обидел е седумдесе града,
не можел е слика да си найде,
да си найде слика спремо него,
спремо него лична и юбава. 5
Отиде си града Сламанкина,
сламанкина на чешма шарена.
Дойдо'а моми вода да лият,
вода да лият, лице да мият,
па аресал мома спремо него,
спремо него лична и юбава.
Збор збори'а три дни и три нокя:
до неделя тежка свадба прават.
И си стана Иво добар юнак
и си тръгна по широки друми,
тръгна, па си ойде дури дома.
Проговаря той на стара майка:
- Честита ти сна'а, стара майко,
стара майко, свадба ке правеме,
свадба ке правем за мома юбава,
мене промена, тебе отмена.
Па си стана старата му майка,
наточи му до две карти вино,
па го прати кума да си кане
и му вика: - Ване, мили сине,
кум да канеш що те срекя сретне!
Па покани силните свотове:
пръвна срекя дете Голомеше,
кум канило дете Голомеше;
втора срекя Янкула войвода,
покани го стари сват да биде;
трекя срекя Филип маджарина,
поканил го старейко да биде;
поканил си и силни сватове.
И пойдо'а по невеста д'идат,
па ойдо'а у момини двори.
Зема мома лична и юбава,
па крена'а по бели друмове.
У срекя им църна арапина:
устата му како мала врата,
главата му како два тупана,
па им зема младата невеста.
