Крали Марко и Филип Маджарин (Трем)

Извор: Викизворник
Иди на навигацију Иди на претрагу


Крали Марко и Филип Маджарин

Марко и Филип Маджарин
Излязал йе Филип добър юнак,
излязал йе на хладна механа;
та ми пийе вино бистро искро,
со виното тако говор прави:
"Ой та тебе, вино бистро-искро!
Че има ли по юнак от мене?
Погубил суми седемдесет момци,
загубил суми седемдесет жени;
не ми стигат още три юнака:
йедното йе Реля Шестокрилца;
другото йе Иван Белиградец;
А трекьото Марко Бугарчето."
Почула го димна самодива,
Самодива Марку посестрима,
па си дума Кралевити Марку:
"Леле, Марко, мое мила брате!
Похвали се Фило Маджарина,
похвали се во хладна механа
пред Маджари се отбор юнаци,
пред Маджарки се лични девойки,
оти нема по юнак от него.
Сака Фило Марка да загуби,
да загуби Реля Шестокрлица,
да загуби Ива Белоградца.
Слушай, Марко, мое мила брате!
Слушай Марко самодивско чедо!
Що ке тебе посестрима каже:
Да ми станиш рано во неделя;
да оседлаш своя бърза коня,
та да одиш во града Будина,
да затрийеш маджарско копийе.
Не плаши се Филови войскаре,
не плаши се Филово юначство,
не плаши се змея шестокрила
Филипова верна побратима.
Нека знайе и старо и младо,
нека знайе Марка от Прилепа,
нека знайе Марка Бугарина,
от йе Марко самодивско чедо."
Седнал Марко с майка да вечеря,
да вечеря с негво първо любе,
да вечеря с негво мило дете,
мило дете малечки Огнянча.
Госба лопа кралевити Марко,
госба лопа под мустак са смее;
Вино пийе Марко добър юнак,
вмино пийе и мустак си вийе.
Согледа го негва стара майка
и сину си тъжно отговаря:
"Абре, сине, мое мило чедо!
Що вечеряш, по мустак са смееш?
Дал са смейеш на моята старос,
ил са смейеш на добра вечеря,
ил са смейеш на твойето люба,
ил са смейеш на мъжкото дете
мъжко дете малечек Огнянча?"
Отговори Марко добър юнак:
"Мила мале, моя стара мале!
Не смея са на твоята старос, -
сами Господ старос тебе даде;
не са смея на мойето люба, -
мойто люба-люба за похвалба,
нема равно во Бугарска земя;
не са смеья на мойто дете, -
мойто дете юнак над юнаци.
Мила мале, моя стара мале!
Аз са смея и чудно са чуда
на Филипа Маджарска юнака,
що кралува во Маджарска земя.
Вино пийе Фило добър юнак,
вино пийе во хладна механа
и на вино Фило говорило:
"Ой, та тебе, вино бистро-искро,
че има ли по юнак от мене?
Погубил сум седемдесет момци,
загубил сум седемдесет жени,
ке загуба и Марка юнака."
Ой, ти мале, моя стара мале!
Да ида ли тамо да го тарем,
или тука, мале, да го чекам
да опитам мойто юначство?"
Майка Марку лепо отговори:
"Одай тамо, синко, да го тераш,
що кеш тука? жалби да ти гледам!
Марко майци тихо проговаря:
"Моя майко, мойе сърце драго!
Ами, мале, кой кон да си зема:
да си зема коня шерухата,
или, мале, кона газибара,
или коня лепа трошигора,
или лепа коня шаркулия,
шаркулия коня шестокрила?"
Майка Марку тихо проговаря:
"Мойе чедо, Марко Кралевики!
Да си земеш коня шарухата, -
кон йе вихрест, како вихор ветар,
ке излезе во поле широко,
ке потрепе по поле войската;
да си земеш коня трошигора, -
той во гора юначество показва,
ке го караш по гора зелена
ке преломи гора кичовита,
ке расплаши горски самодиви,
самодиви твои посестрими;
да си земеш коня газибара,
той во вода юначство показва,
ке го караш преко църно море,
ке расплаши морски самодиви
марковите мили посестрими.
Слушай мене, мойе мило чедо!
Земи, сине, коня шаркулия,
шаркулия, коня шестокрила;
той през Дунав ке ми те пренесе
а през поле ке ми те прекара."
Си послуша Марко мила майка,
та оседла коня шаркулия;
бутна коня през Дунав преплива;
тамо найде четиресет моми,
лепи моми Фила храненици.
Храненици край Дунав седеха,
бело платно у Дунав беляха,
платно белят, лепа песен пеят.
-Помози Бог, Марко проговори,
помози Бог, робе и робини,
поробени во Бугарска земя.
-"Дал Бог добро, църна Арапино!"
Проговори кралевики Марко:
Ой, робини, бугарски девойки!
Това не йе църна Арапина,
току ви йе Марко кралевики.
Кажете ми млади робинчици,
къде седи Филип Маджарина,
къде ми йе Фило добър юнак?"
Отговори бела робинчица:
"Фило седи во Будима града
и си пийе вино бистро-искро.
Маджарин йе юнак над юнаци, -
не мой ходи, Марко, ке загинеш, -
църна камен до долена дига,
бели камен до чело подига."
Проговори юнак крали Марко:
"Я бегайте девойки робини,
да опитам моя юначстина,
ке ли дигна тоя бели камен?"
Как го хвати во белата ръка,
прехвърли го през левото рамо.
Дивиха са млади робинчици:
Що йе това чудо чудовито,
що йе това юнак над юнаци
и говарат Марку от Прилепа:
"Иди, Марко, во Будима града,
иди, Марко, Бог да ти поможе,
да утепаш Фила Маджарина,
да истъргнеш наши робинчици.
Право тегли во Будина града;
като дойдеш во Будина града;
ке преминеш по криви улици,
там ке видиш стоманова порта,
там ке видиш железни диреци,
там ке видиш от злато каркели:
то йе къща Фила Маджарина."
Бутна коня Марко добър юнак
и отиде во Будима града,
тамо найде къща Филипова.
Филипица по дворе ходеше,
а по неятриста храненци,
поддържат и криля от скутови;
а Милица во градина седи,
гергевьов шийе позлатено платно.
-"Помози Бог, Филипово любе,
помози Бог, Марко проговори."
Дигна очи млада Филипица,
дигна очи и Марка посрешна:
"Дал Бог добро, черна Арапино:"
-"Отвори ми, млада Филипице!
Отвори ми внетре да си влеза,
че си ида Филипу на госте."
Проговори млада Филипица:
Не товорям стоманови порти,
оти нема тука моя стопан;
а у назе мома за мъжене,
за мъжене Милица девица."
Разсърди се Марко добър юнак
и си дупна коня шаркулия;
кон му рипна, през беден прескочи,
та доскочи дори среди двора.
Оговори млада Филипица:
"Опустела твоя луда глава,
опустела твоя бърза коня,
що растури къща разписана.
Марко влезе в зелена градина,
па посегна с десната ръчица,
та си хвана лепа Миличица
и я качи зад себе на Шарца,
па говори Марко Филипици:
"Кога дойде Филип, да му кажеш,
нека дойде во Прилепа града,
дека крали Марко добър юнак.
Азе имам сила Огневита,
Огневита Огняна юнака;
ке му носа големи дарови
твоя керка лепа Миличица."
Па си будна коня Шаркулия
и си пойде во Прилепа града.



Извор[уреди]

Атон; инф. нищия Илия, зап. дяк Евстатий (Каравелов-Лавров, № 72 - "Марко и Филип Маджарин").

  • Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.