Марко Кралевич отива на лов с царя
Седи Марко, та с цара сборува,
па му Марко потио говори:
- Фала тебе, е, цару честити,
сбирай войска и соколе рани,
да идеме лова да ловиме,
да ловиме тая дива лова,
дива лова, шати златокрили.
И цар си е Марко послушало,
сбрал си е три иляди войска,
войска сбира и соколе рани.
Ка пойдоа у лова да ида,
свата войска по соколе везе,
Марко несте соколе да земе,
нело везе кърстато орленце.
Па пойдоа у лови да ида,
па минаа през полье широко,
настанаа при големи езер.
Видоа ги шати златокрили,
видоа си три иляди войска,
сите шати на дно са паднали,
паднали са на дно у езере.
Ка пущиа три иляд пандуре,
ка. пущиа три иляд соколе,
се летеа редом по езере,
не можеа ни една да найда,
да си найда шати златокрили.
Проговори Кралевичи Марко:
- Фала вамо, цареви пандури,
я окнете сиви соколета.
Сви пандуре соколе окнаа,
дойдоа си три иляд соколе.
Тогай дума Кралевичи Марко:
- Фала вамо, три иляди войска,
че да пущим кърстато орленце.
А орле си на Марко говори:
- Фала тебе, Марко мой сайбйо,
да ме чекаш утре до пладнина,
че излетим изпод ясно небе,
изпод небо при дзвезда Деница
да си питам дзвездица Деница -
она грее више по небеси
и си види редом по земята,
она си е шати съгледала,
видела е накъде са ошли.
Ка излете кърстато орленце,
излетело изпод ясно небо,
изпод небо при дзвезда Деница,
припищало Деници при рамо:
- Хе дзвездице, дзвездице Денице,
като грееш више по небеси
и си гледаш редом по земята,
и си видиш големи езере,
да виде ли шати златокрили,
да виде ли накъде ойдоа?
Отговаря дзвездица Деница:
- Фала тебе, Марково соколе,
фала тебе, кърстато орленце,
ка придохте вийе на езере,
видоха ви шати златокрили,
та паднаа на дно у езере.
Ка се пущи Марково соколе,
пущило се изпод ясно небо,
та си падна на дно у езере,
обеднъг е седемдесе сгърнал.
Га си забра седемдесе шати,
изкара ги низ големи езер,
закара ги Марко на колено.
