Троица кральове и дете Новаково
Троица, троица Кралеве
седнали на Кочански дервен;
единиот Крале Марко,
Крале Марко от Прилепа,
а другиот Дебел Новак,
и другиот крал Енкула,
крал Енкула от Солуна.
Тамо седат под бел чадър,
пиат, едат, хаин чинат
и дервенлък ми собират,
кой помине, кой замине,
там, дек пиат, дека едат.
Се здадело едно дете -
кираджийче, керванджийче,
и по него, девет товаре,
девет товаре товарени,
на десета он си вее.
Ка се здаде от спротива,
ка ги виде дервенджии,
ка разигра бърза коня,
он потъргна остра сабя,
ка го виде Дебел Новак,
тръгна сабя й бойно копе;
има ниет да му ходе,
да му ходе да г' пречека,
да се удре с кераджийче,
с кераджийче, с керванджийче.
Тогай викна Крале Марко:
- Побратиме, Дебел Новак?
Слушай мене, шчо ке т' реча:
нимой земай остра сабя,
остра сабя, бойно копе;
туку земи две здравици,
две здравици благо вино,
ходи дете го причекай.
да го служиш благо вино;
да го питаш и разпиташ:
от дека е, от къде е?
Аз го гледам аджамиа,
от юначко колено е!
Послушал го Дебел Новак,
та си юзел две здравици,
две здравици благо вино;
та отиде, го пречека.
Му поклони две здравици,
две здравици благо вино;
му поклони благо вино,
благо вино да с' напие,
а детето приимнало.
Приимнало здравицата,
с лева ръка вино зеде,
со правата сабя държе.
Дури вино да с' напие,
сабя до сред я изкара.
Тогай веле Дебел Новак:
- А бре, дете кераджийче,
кераджийче, керванджийче!
От къде си, от дека си?
Кого майка, дете, знаеш,
кого татка, дете, повниш?
Кого чико, дете, знаеш,
кого вуйко, дете, повниш?
Тогай викна керванджийче:
- Е бре, чиче, незнаен чиче,
чиче, стари дервенджия!
Аз се повнам од горне Скопе,
Горно Скопе, от Кочани:
майка повнам Ирина кралица,
татко повнам Хайдут Новак,
чича повнам Крали-Марко,
Крали Марко от Прилепа,
а вуйка знам крал Енкула,
крал Енкула от Солуна.
Ка си зачу Дебел Новак,
лел се пушчи, го прегърна,
го прегърна, го целива,
го целива и му веле:
- Аз съм, сино, твойот тейко,
твойот тейко, Дебел Новак;
под бел чадър седе, сину,
твойот стрико, Крали Марко,
Крали Марко от Прилепа,
и твой вуйко, крал Енкула,
крал Енкула от Солуна.
Повели сину, под бел чадър;
ка сме сега тройца крале,
да бидеме четворица;
аз те бърках по небото,
а те найдех на земята!
