Марко бие първото си либе

Извор: Викизворник
Иди на навигацију Иди на претрагу


Марко бие първото си либе

Дал ми гърми, ил се земя тресе,
ил топове по море пуцая,
ил се рони дервентска могила,
ил джамбазе коне проигруя?
Ни ми гърми, ни се земя тресе,
ни топове по море пукая,
ни се рони дервентска могила,
ни джамбазе коне проигруя -
нел си бие Марко добър юнак,
нел си бие първото си либе,
първо либе Елена невеста.
Та го бие таа първа вечер,
ем го бие, ем го попитуе:
- Казуй, мори, кого си либила?
Я она му жално отговаря:
- Постой, Марко, постой, бездушниче,
постой, Марко, душа да сдобием,
че ти кажем, та грижа ли ме е!
Любила съм два млади златара.
- Казуй, мори, що ти позлатия?
- Златия ми до двой златни гривни,
едни мене, други на сестра ми.
Па го бие Марко, добър юнак,
ем го бие, ем го попитуе:
- Казуй, мори, кого си либила?
- Постой, Марко, постой, бездушниче,
постой, Марко, душа да сдобием,
че ти кажем, та грижа ли ме е!
Любила съм два млади терзии.
- Казуй, мори, що ти укроия!
- Кроия ми два свилни фустана,
еден мене, други на сестра ми!



Извор[уреди]

Горна Диканя, Радомирско (СбНУ 53, № 431).