Прочул се е бано Миаило,
дигнал глава по Легена града!
Дочул го е царо Сулимано,
па си собрал паши миралаи,
па си мири тове силен аскер, 5
що е собрал ю поле широко.
Проговарат паши миралаи:
- Ей ти царо, царо Сулимано,
ту'а сме си на поле широко,
па не знаем оти ни си собрал?
Проговаря царо Сулимано:
- Собрал сум ви, паши миралаи,
да фанете бано Миаило.
Дигнал глава по Легена града!
Щото бе'а паши миралаи,
а що беше тове ситен аскер,
сите са си ничком погледнале;
а що беше турче бре сердарче,
оно гледа више на нагоре.
Проговаря турче бре сердарче:
- Ей ти царо, царо Сулимано,
я ми найди до труйца дружина,
щото чатат ю поповска книга;
па ми найди и поповско ру'о.
А що беше царо Сулимано,
па му найде до труйца дружина,
щото чатат ю поповска книга,
па му найде и поповско ру'о,
па ойдо'а у Легена града.
Проговаря бано Миаило:
- Я назарни, мила стара майко,
нещо ми се шопоти-тропоти
низ друмища и тесни сокаци:
да не са си турци потайници?
Па назарна неговата майка.
Назарнала, назад се върнала.
Дори още речка не изрече,
достаса'а турци потайници.
Проговаря бановата майка:
- Бре, от тува, потайни потурци!
Проговаря турче, бре, сердарче:
- Ние не сме турци потайници,
туку сме си токмо до три попа.
Ние идем у бано на служба,
да му кръстем то'а машко дете.
Излъга се бановата майка,
отведе ги шарени йодаи.
Па ги тури на чесна трапеза.
Седят, ядат, руйно вино пият.
Преварил се бано Миаило,
преварил се и ми си се опил.
Па върза'а бано Миаило,
раци назад, синджири на шия.
Откара го на поле широко.
Тамо седе царо Сулимано
биле са го три дни и три нокя.
Ни го пушка, ни го сабя море.
Проговаря бано Миаило:
- Ей ти царо, царо Сулимано,
пущете ми десната ми рука,
донесете рагьосана сабя,
да отсечам моя руса глава!
Па пущиле десната му рука,
донеселе рагьосана сабя.
Проговаря бано Миаило:
- Фанете се за ножницата ву!
Фанале са за ножницата ву.
Он си тръгна, сабята изваде,
па про'оде на горе на доле.
Изтепал е тове ситен аскер,
останало сал турче сердарче,
него ву е дробно надробило.
