Марко не се покорява на забраните на царя
Золум прави от Стамбула цара,
золум прави низ Стамбула града,
золум прави по сички краини,
та потурчва момци и девойки
и потурчва премлади невести.
Па е мало, че им вера мени,
и теляри по краини пуща
да си викат редом по земята -
що е турчин, вино да не пие,
хгристияни черква да не града,
да не носа червено, зелено.
Сичко живо цара послушало,
само Марко личба не признава,
та накара турци еничери
в армазана вино да си пия
и направил тая света черква,
облекъл е рухо свилношито,
облекъл е червена долама.
Се е ошло и до цара ойде,
научи се у Стамбула цара,
па си прати три млади теляри
да си викат редом по земята -
който може Марко да улови
и при цара жив да го докара,
нему дава от Стамбула цара,
нему дава три товари благо
и му дава Прилеп да кралюва,
и му дава Марковите двори,
и му дава Маркото либе,
Марку либе Елена невеста.
Не нае се от Турско, Българско,
а се нае от черно Арапско -
наел се е Черна арапина,
що му очи като конски плочи,
долни устни до гръди опират,
а горните до веждите стигат -
страшна грозотия, Бог да го убие!
Па си ойде при Стамбула цара,
па му цуна ръка и колено,
па на цара тио проговара:
- Таком Бога, от Стамбула цара,
я че фанем Маркоте юнака
и при тебе жив че го докарам,
ама искам нещо да ме дариш.
Проговори от Стамбула цара:
- Я ти давам три товара благо,
и ти давам Прилеп да краловаш,
и у Прилеп Марковите двори,
и ти давам Марковото либе,
Марку либе Елена невеста.
Яна коня Черна арапина,
та си ойде у Прилепа града.
Согледаа го пусти прилепчани,
сички са се, боме, бре изкрили -
страшна грозотия, Бог да го убие!
Па си пита Черна арапина
тамо ли е Марко Кралевики.
Казали го у Будина града.
Ка отиде у Будина града,
согледаа го пусти будинчани,
сите са се, боме, изпокрили.
А що беше Марко Кралевики,
он излезна на мегдан широки,
Па го пита Черна арапина:
- Таком Бога, непознат юначе,
като одиш низ Будина града,
не виде ли Маркоте юнака?
А Марко му тио проговара:
- Тук е Марко и знам го къде е,
ама сакам право да ми кажеш,
що ти требе Марко Кралевики,
та го дириш по Будима града.
Проговори Черна арапина:
- Че ти кажем, нема да те лажем -
изпрати ме от Стамбула цара
да уловим Маркоте юнака
и при цара жив да го закарам.
Та ми дава от Стамбула цара,
та ми дава три товара благо,
и ми дава Прилеп да краловам,
и у Прилеп Марковите двори,
и ми дава Марковото либе,
Марку либе Елена невеста.
Рипна Марко на нодзе юначки,
па на арап тио проговаря:
- Бог те убил, Черна арапино,
Марко питаш, Марко не познаваш -
я съм Марко от Прилепа града.
А що беше Черна арапина,
разтрепери като лист от дърво,
па се чуди с Марко що да прави.
Мана сабя Марко Кралевики,
мана сабя да се пошегува
и арапу гвлава отръкаля.
Па я тури Марку у зобница,
па отиде код Стамбула цара.
Согледа го от Стамбула цара,
па на Марко тио проговара:
- Таком бога, Марко Кралевики,
я не пратих Черна арапина,
не пратих го тебе да погуби,
я го пратих тида го погубиш.
А що беше Марко Кралевики,
он извади арапова глава,
та я фърли на диван високи.
Согледа я от Стамбула цара,
та го фана треска тригодишна.
