Момчиловата невеста пренася сватовете си
Лежи кральо, лежи ке да умре,
над глава му кралица седеше,
па на кральо потио говори:
- Леле, кральо, леле, честит кральо,
като лежиш, кральо, ке да умреш,
остаяш ми девет сирачета,
остаяш ми девет мили сина -
кой ке рани девет сирачета,
кой ке рани, кой ке ги облича?
Я кральо и потио говори:
- Е, кралице, кралице Милице,
пари имам деца да ми раниш,
и деветте на стан да изчуваш,
и деветте на стан за женитба,
и деветте заедно да жениш.
Ка й каза кральо, честит кральо,
ка й каза, сичко така стана.
Чувала ги майкя, очувала
и деветте на стан за женитба.
Затражи им моми да ги жени,
затражила и намерила е -
на петина от пет лепа града,
четворица низ село момите.
Се покани сичка покрайнина,
се покани кральове, банове,
се покани попови синове -
що покани, се и надойдоа -
сал не кани Коруна гидия,
не сети се него да покани.
Праи сватба месец и неделя.
Таман се е сватба разтурила,
младожени кумо ипратия,
а невести дворове помели,
върнаа се девет младожени,
ете иде Коруна гидия.
Срещнаа го до девет невести,
срещнаа го девет младожени,
постлаа му шаране постелкя,
туриа му шарена зглавница.
Кланят му се до девет невести,
пуста сабля току подзвекува.
Проговори Коруна гидия:
- Тай се, тай се, сабльо димискийо,
сега скоро кърви ке да пиеш.
Само току това изговори,
той час рипна Коруна гидия,
развърте се налево-надесно,
та погуби девет младожени,
и зароби до девет невести,
заведе ги на негови двори.
Пищяла е нейна стара майкя,
пищяла е три дни и три нощи -
деня кука като кукувица,
нощяпищи като яребица -
дочуло се гласи до небеса.
На Бога се смили и съжали,
дал й Господ дете создадниче.
Создало се дете у вечера,
добило се дете полунощи,
а у зори дете продумало,
продумало дете на майкя си:
- Леле, мале, леле мила мале,
ка ме роди, що ми не породи,
що не роди я брате, я сестра?
Я майкя си на дете думаше:
- леле, дете, леле, мило дете,
ти имаше девет мили братя,
и деветте заедно зажених.
Па си дойде коруна гидия,
та погуби девет твои братя
и зароби девет твои снахи,
закара ги у Будима града.
Проговори дете ненадано:
- леле, мале, леле, мила мале,
я ми додай сабля неклепана
и ми додай коня некована.
Майкя плаче, коня му не дава,
майкя плаче, сабля му не дава.
Проговори дете ненадано:
- Ти се не бой, моя мила мале.
Па се качи на добрата коня,
па си ойде на Будина града.
Накрай Будин бистра река тече,
на реката до девет невести,
та си перат онай черна влна.
Проговори дете ненадано:
- Леле варе, хубави невести,
дека седи Коруна гидия?
Проговара хубави невести:
- Леле варай, непознат юначе,
защо ке ти, Бог да го убие,
он погуби нашите юнаци,
них погуби, нас млади зароби,
докара ни върна да переме,
переме я оной черна вълна,
переме я ега бела стане,
ега би му пуста останала!
Айде, айде, незнано юначе,
айде, айде, воз Будина града -
Ке намериш двори заградени,
заградени от юнашки клави,
портите му гиздави девойки,
подпори му два млади юнаци.
Там си седи коруна гидия.
Бутна коня дете ненадано,
бутна коня воз Будина града,
та отиде Корунови порти,
па си влезна у рамни дворове.
Ни изчука дете, ни извика,
сам се качи на високи чардак.
Покани го Коруна годия,
покани го вино да си пия.
Проговори дете ненадано:
- леле варай, Коруна гидия,
не сам дошел вино да ти пием,
но сам дошел, Коруна гидийо,
да ти свалям глава от рамене.
Па извади сабля неклепана
та отсече нему руса глава,
па си ойде накрай Будин града,
па си забра до девет невести,
заведе ги дома на дворове.
