Тимишварин Гюро, Марко Кралевичи, Дете Голомеше и Арапин
Шетба шета Тимишарин Гюро,
шетба шета, та прилика тражи,
саде оди, саде обиоди,
конь у ръка, сив сокол на ръка.
Се обиде редом по земята,
от изтока дори до запада.
Нигде нема девойкя да найде,
да си найде на лице прилика
и на майкя той верна отмена,
и на баща той верна роднина.
Кога ойде града Сълнчамена,
тамо найде за себе прилика,
тамо найде за майкя отмена,
тамо найде за баща роднина.
Утъкмил йе гиздава девойкя.
Кума куми Маркоте юнака,
по-стар девер Янкула войвода,
па си нема премладо деверче.
Проговори Тимишарин Гюро:
- Фала тебе, моя стара мале,
отдалеко девойкя утъкмих,
отдалеко града Сълнчамена,
кума кумих Маркоте юнака,
по-стар девер Янкула войвода,
па си немам премладо деверче.
Проговори нему стара майкя;
- Фала тебе, Гюро, мили синко,
и това ли, синко, да те учим?
Я омеси той бела погача,
па наточи той препек ракия,
па си тури у свилни дисаги,
па си справи твоя добра коня,
па си яхни твоя добра коня,
та си пойди по равни друмове.
Кой те сретне, побратим го вани,
да ти бъде премладо деверче -
кой те сретне и па кой те стигне,
тизе него побратим да ванеш.
И Гюро йе майкя послушало,
та омеси той бела погача
и наточи той препек ракия,
и си справи нему добра коня,
па уяхна нему добра коня,
та си пойде по равни друмове.
Нема нигде никого да сретне,
ни да сретне, ни па да си стигне,
кога ойде накрай Бело море,
накрай море у бела песока,
дека лежи Дете Голомеше,
дека лежи у бела песока,
дека лежи голо-голишаво.
Проговори Тимишарин Гюро:
- Бог помага, млади побратиме.
Отвара Дете Голомеше:
- Дал Бог добро, незнани делийо!
Проговори Тимишарин Гюро:
- Фала тебе, млади побратиме,
хайде стани низ бела песока,
тебе найдох, побратим че си ми,
с'а се женим, девер че ми бъдеш.
Проговори Дете Голомеше:
- Бог те било, незнана делийо,
ти ли с мене шега че си бийеш,
хайде върви, накъде си пошел,
ако земем тоя дребен камик,
че те удрим у русата глава,
че изкарам твои църни очи.
Проговори Тимишарин Гюро:
- Фала тебе, млади побратиме,
я със тебе шега си не бийем,
язе тебе за истина думам,
ако нечеш за вера да ванеш,
че се кълнем у дни, у години;
ако нечеш за вера да ванеш,
че се кълнем у велики пости,
що постиме до седем недели,
та постиме за ден за Великден -
и ю пости язи че се кълнем.
Тогай се е за вера ванало,
тогай стана Дете Голомеше,
излезнал йе низ бела песока.
Соблекъл йе Тимишарин Гюро,
соблекъл йе гуня кубелия,
та облече Дете Голомеше.
Заведе го на свои дворове,
отведе го у ладни одаи,
у одаи шарени ковчези,
у ковчези тия златни дрехи.
Па отвори Тимишарин Гюро,
па отвори шарени ковчези,
па извади тия златни дрехи,
па говори Тимишарин Гюро:
- Фала тебе, млади побратиме,
избирай си дрехи спроти тебе.
Избрало йе Дете Голомеше,
избрало йе тия златни дрехи,
па облече тия златни дрехи,
та излезе на високи чардак,
редом са сабли накачени.
Проговори Тимишарин Гюро;
- Фала тебе, млади побратиме,
избирай си сабля спроти тебе.
И он избра сабля спроти него,
длъга сабля шеснаесет педи,
а у ширин до четири педи.
Забръмчи си сабля димиския.
Проговори Тимишарин Гюро:
- Фала тебе, млади побратиме,
йела надвор у равни дворове
да избереш лека боздугана.
Избрало йе лека боздугана.
Лек боздуган сто и шесдесет ока,
па я везе Дете Голомеше,
заметна си лека боздугана,
па му дума Тимишарин Гюро:
- Фала тебе, млади побратиме,
а д'ийдеме у ладни яхъре,
да избереш коня спроти тебе.
Ка улезна Дете Голомеше,
ка улезна у ладни яхъре,
па зареди редом по коньове,
коя коня за опашка ване,
се коньове низ врата извърли,
ред йе дошло до Гюрова коня.
Кога вана коня за опашка,
коня тегли надзад да повърне,
а коня се надзад не повраща.
До колена у земи ущуца,
а коня се надзад не повраща.
Избрал си йе Гюровата коня,
оружа го и па оседла го.
Па си яхна Гюровата коня.
Итра била Гюровата коня,
да коня йе уйлия, кютлия,
три пъти йе у бой улазило,
три пъти се със арапе било,
та се коня на чаркове върти.
Ка си яхна тая добра коня,
ка го яхна Дете Голомеше,
па се сбраа китени сватове,
па пойдоа по равни друмове.
Ка си пойде Дете Голомеше,
ка си пойде с китени сватове,
па си личи у китени свати
като кьосем у големо стадо.
Ка минаа през поле широко,
настанаа у тесни клисури,
у клисури, у гори зелени,
излезнал йе Църна Арапина,
Арапина, страшна халетина -
устата му като мали врата,
очите му два мали пенджери,
нозете му солунски диреци.
Пресретнал йе китени сватове,
пресретнал ги, на сватове дума:
- Фала вийе, китени сватове,
айде вийе сега си минете,
сега не чем нищо да ви чиним.
Ка се вийе отвъд повърнете,
що земете дари от девойкя,
се чем дари язе да си земем
и че земем гиздава девойкя.
Никой смея дума да продума,
проговори Дете Голомеше:
- Бог те било, Църна Арапино,
Арапино, страшна халетино,
секи си се от тебека бои,
а язе се от тебе не боим,
я не чуем, ти това що думаш,
по еднъж йе майкя ни раждала,
по еднъж че нам смърт да си бъде,
кому вече Господ че помогне.
Заминаа китени сватове,
отидоа на момини двори,
излезнала момината майкя,
сви сватове дари одарила,
на Маркоте копйе костеново,
на Янкула от злато кошуля,
на деверче нищо дар не даде.
Па говори момината майкя:
- Фала тебе, премладо деверче,
тебе не чем нищо дар да дадем,
тебе дарим гиздава девойкя,
да я чуваш от зло по пътища.
Ка пойдоа китени сватове,
ка пойдоа по равни друмове,
поведоа гиздава девойкя;
ка минаа през полье широко,
настанаа у тесни клисури,
у клисури, у гори зелени,
Бог да бийе Църна Арапина,
товарил йе петнаесе мъски,
товарил йе той тежко иманье,
па си седи под зелен чадъра.
Ка дойдоа китени сватове,
ка дойдоа у тесни клисури,
Бог да бийе Църна Арапина,
уяхнал йе копя вирогоня,
па претече китени сватове,
па ги запре у тесни клисури.
Проговори Църна Арапина:
- Чуйете ли, китени сватове,
давайте си дар що са ви дали,
ако духнем - ветър че ви носи,
ако плюнем - порой че ви носи.
Да ви ядем - една локма нема.
Давайте си дар, що са ви дали,
сите сега че си погинете.
Сви сватове дари са си дали,
Марко даде копйе костеново,
Янкул даде от злато кошуля,
па бегаа китени сватове,
се бегаа, един не остана,
сал остана премладо деверче
и при него гиздава девойкя.
Проговори Църна Арапина:
- Фала тебе, премладо деверче,
давай, каже, дар що са ти дали.
Проговори премладо деверче:
- Бог те било, Църна Арапино,
я не чуйем, ти това що думаш.
Мене не са нищо дар дарили,
дариа ме гиздава девойкя,
да я чувам от зло по пътища,
глава давам, девойкя не давам.
Проговори Църна Арапина:
- Фала тебе, премладо деверче,
давай, каже, гиздава девойкя:
да те духнем - ветър че те носи;
да си плюнем - вода че те носи;
да те ядем - една локма нема.
Проговори Дете Голомеше:
- Бог те било, Църна Арапино,
по еднъж йе майкя ни раждала,
по еднъж че нам смърт да си бъде,
кому вече Господ че помогне.
Я не чуйем, ти това що думаш,
я ми стани на юначко место,
че да върлям лека боздугана,
да си видим що юнашство имам.
Устраши се Църна Арапина,
устраши се, бо'ме, уплаши се.
Скараа се до двама юнаци
кой по-напред боздуган да върли.
Проговори Църна Арапина:
- Фала тебе, премладо деверче,
я чем напред боздуган да върлим.
Каил стана Дете Голомеше,
станало йе премладо деверче,
станало йе на юначко место,
станало йе малко на белеги.
Ка нишани Църна Арапина,
ка нишани Дете да удари,
не нишани коню у гърдите,
нел нишани коню между очи.
Ка си върли с лека боздугана,
сложила се Гюровата коня,
сложила се ничком на колена
й боздуган над него прелете.
Проговори Църна Арапина:
- Фала тебе, премладо деверче,
еднъж върлих, на измама паднах,
айде, море, ощ еднъж да върлим.
Проговори премладо деверче:
- Бог те било, Църна Арапино,
нас йе майкя по еднъж раждала,
по еднъж че нам смърт да си бъде,
кому вече Господ че помогне.
Па си стана Църна Арапина,
па си стана на юначко место,
па нишани Дете Голомеше.
Ка нишани с лека боздугана
да удари Църна Арапина,
не нишани коню между очи,
нел нишани коню у гърдите,
ка се сложи Арапската коня,
он да сгоди Църна Арапина.
Ка си върли премладо деверче,
ка си върли с лека боздугана,
сложила се Арапската коня,
сложила се ничком на колена,
търкаля се по зелена трева
и он сгоди Църна Арапина.
Удари го у арапска глава,
изкара го низ синьото седло,
па си търгна премладо деверче,
търгнало си тая остра сабля,
разточило сабля на сглабове,
па си махна със острата сабля.
Дори остра сабля да оправи,
на Арапин глава да отреже,
до десет йе буче изпресекъл.
На Арапин глава отрезало,
погуби си Църна Арапина,
па отреза Арапската глава,
па я тури конска зобилница,
па си ойде на зелен чадъра,
та си забра петнаесе мъски,
товарени със тежко иманье.
Па пойдоа с гиздава девойкя,
та си ида по равни друмове,
та ойдоа на Гюрови двори.
Ка ойдоа на Гюрови двори,
а сватове дума са думали:
- Фала вийе, китени сватове,
доста пихме и доста ручахме,
хаде море нийе да пийеме,
да пийеме на Дете за душа,
девойкя йе Арапин закарал,
погубил йе премладо деверче,
та си нема деверче да дойде.
Тамън са си дума продумали
и дете йе на порти чукнало,
дори они порти да отвора,
ритна порти премладо деверче,
ритна порти, та порти изкърти,
накара ги у сред у дворове,
а малите при къщните ошли,
па улезна у равни дворове,
уведе си гиздава девойкя,
па си събра премладо деверче,
събрал си йе китени сватове,
у трапедза сватове седнаа,
па си търгна премладо деверче,
търгнало йе лека боздугана,
та си бийе Марко добър юнак,
па го бийе с лека боздугана,
па го бийе и на Марко дума:
- Бог те било, Марко добър юнак,
защо идеш, та се кума ловиш,
кога не мойш кума да си бъдеш
и не можеш девойкя да чуваш?
Па си вана Янкула войвода,
та си бийе Янкула войвода,
па говори премладо деверче:
- Бог те било, Янкуле войводо.
защо идеш, та се девер ловиш,
кога не мойш девойкя да чуваш?
Па си вана млади младоженя,
та си бийе млади младоженя,
па говори премладо деверче:
- Бог те било, млади младоженье,
оти идеш далек за девойкя,
кога не мойш девойкя да чуваш?
Па го бийе с лека боздугана,
па говори гиздава девойкя:
- Удри, браче, удри, та утепай,
саде немой кости да потрошиш.
Па си пущи млади младоженя,
па си събра китени сватове,
па си даде пет азни иманье,
па ги даде, та сватба правиа,
а пет азни на девойкя даде,
а пет азни Дете си везело.
Па ги везе Дете Голомеше.
па си ойде накрай Бело море,
накрай море у бела песока.
