Крали Марко и Гино Латиник

Извор: Викизворник
Иди на навигацију Иди на претрагу


Крали Марко и Гино Латиник

Търгнал Марко на лова да иде,
та обиде поле и планина;
ка премина през гора зелена
и настана през поле широко,
пуста му се дремка додремало,
та преклонил глава, та задремал.
Малко дремнал, много посънувал -
окол него мъгла припаднала,
низ мъглата ситна роса пада,
навали му калпак на главата,
калпак падна, та му кон подплаши,
па се сепнал, та се е събудил,
мерак станал, дома да си иде.
Па постегна низ равни друмове,
право тегли за Прилепа града.
Ка настанал край града Манастир,
край Манастир старец го е срещнал,
па на Марко "добра среща " каже.
"Дал Бог добро " - Марко отговара.
- Отдека си, незнайни юначе?
Ако Бог ще, накаде ще идеш?
Отде идеш, накъде ще д`идеш?
Отговара Марко добар юнак:
- Язе ида от Шарка планина
и отиждам за Прилепа града.
Наред ходих поля и планини,
ега би ще лова да улова,
па не могох нищо да улова.
А ти, дедо, откаде патуваш?
Откаде си и къде ще д`идеш?
Отговара стара просячина:
- Язе ида от млогу далеко,
та преминах през неколко града:
преминал сам през Прилепа града,
минувал сам през Косово поле,
минувал сам през Водина града.
- Кажи, дедо, сега отде идеш?
- Сега ида от Прилепа града,
право тегла за Бугарска земя.
- Какво има у Прилепа града?
- У Прилепа чудо е станало -
снощи вечер у църна темнина
нападнал е Гино Латинко,
та е обрал прилепски джелепе
и опленил Маркова дома,
и е убил Марку стара майкя,
Марку либе робиня заробил,
Марку слуги за робе закарал,
а слугини за клети робини.
Марко кажи: - Дедо, стари дедо!
Леле, дедо, какво да направа?
Леле, дедо, те язе сам Марко,
кажи, дедо, какво да направа?
- Не знам, синко, какво да ти кажа,
моли Господ, Господ да ти каже!
Марко стегна своя добра коня,
па заплака низ равни друмове.
Като вика, глас до Бога иде,
сълзи рони, та коня окапа:
- Боже мили, сполай ми на тебе!
Защо пущаш проклети латинци,
та ни газат хрискянската вера,
та се фалат, че хрискяни губат!
Пусти Гино у Костур кондисал,
там останал царство да царува.
Мисли Марко три недели време,
сам си мисли, със кон се допитва:
- Кажи, коню, какво да направа?
Най-после е със итрос постапил -
стана Марко, в манастир отиде,
та облече калугерско рухо
и наметна свещена мантия,
прошетна се по Бугарска земя
та писува света милостиня.
Ред редил по сите градища,
ред е дошло и у Костур д`иде.
Стана Марко, у Костур отиде,
там закара Марку добра коня,
там занесе Марковата сабля
и занесе тежка боздугана.
Пуста сабля, сабля на сглабове,
саблята е колаче събрал,
па я турил под левата мишка,
а боздуган на коня закачил,
право тегли при Гинови двори.
Пред дворове река му минвала,
На реката му робини му прали -
Църна вълна бела да им стане,
Бела вълна църна да им стане.
Ойде Марко при клети робини.
- Помодзи Бог, Гинови робини,
дома ли е чорбаджия Гино?
- Дал Бог добро, отче непознати.
Дома си е, ала сега лежи,
Полегнал е дремка да подреме.
Си робини ником погледнали,
между себе дума продумали:
- Дали не е господаря Марко?
Па не могли Марко да познаят,
он ги познал, а они не могли.
Проговори църна калугера:
- Кажете му за Бога, за душа,
що обича Богу да подари -
я не сакам силом милостиня,
кой що сака, това нека даде -
Господ дава и малко и млогу,
Господ зима и малко и млогу,
кому какво силата достига.
Препозна се Латина робиня,
па попита църна калугера:
- Леле варай, отче свети гяне!
Защо яздиш Марковата коня?
Да не бадиш тизе Крали Марко,
Марко беше наши господарин.
Отговара църна калугера:
- Крали Марко, Бог да го опрости!
Он почина преди два месеца
У манастир "Свети Димитрия";
мене даде коня за опевло,
сегиз-тогиз свещ да му запалям.
Крали Марко, Бог да го опрости,
сполай Богу, ния да сме живи.
Си робини низ сърце дихнали,
си робини сълзи поронили,
си робини Марко оплакали.
Па станала Латина робиня,
отвела код Гинова стая,
- Чукай тука, он ще да излезе.
Па зафана калугер да чука,
ем да чука, ем със глас да вика:
- Излез, Гино, Богу дар да дадеш,
що обичаш, това да подариш -
Бог прибира и млогу, и малко
кой що сака, се ми Господ дава,
кой що дава, Господ пак прибира.
Излезал е Гино Латинико,
та да види църна калугера,
не познал го, че е това Марко,
па му каже Гино Латинико:
- А оттука, куче побеснело,
не познавам ни Господ, ни гявол!
Я сам днеска Гино Латинико,
я сам днеска Гино Дзвезделино,
на дзвездите язе заповедвам.
Проговори църна калугера:
- Постой, Гино, недей сърди Бога,
ти си още санен, та не знаеш,
на Господ се нищо не опира… -
Предума го църна калугера,
та наведе глава да му чети,
та му чети, греи и да му прости,
що е убил Марку стара майкя,
та па бъркна в левата пазва,
та извади книга да му чете.
Не извади книга да му чете,
бутна рака под левата мишка,
та извади сабля на сглабове,
та отсече Гино руса глава,
трапна глава три пати продума:
- Църно куче, я ка ме изеде!
Тогай Марко робини отробил,
тогай Марко на коня се качил
и саблече калугерски дреи,
и обръсна калугерска брада,
и зафърли калугерска капа,
в плен закара Гиновото либе,
в плен закара Гинови слугини,
па потегли за Прилепа града,
песен пее, та майкя оплаква:
- Леле, Боже, леле, мили Боже!
Опрости ми, що сам ти прегрешил,
жал ми стана, че сирак останах!



Извор[уреди]

Локорско, Софийско (СбНУ 12, с. 68).

  • Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.