Марко изпраща сина си Огнянчо за кум
Писмо пише немечка кралица,
Испраща го до Прилепа града,
Испраща го на Марко добър юнак.
Марко си е писмо приемало,
Та па седна у сърмени столове. 5
Разви Марко книга на колене,
Прочете я Марко добър юнак —
Млого му е радос допратено:
„Ега можеш, Марко, какво можеш,
Да испратиш твое мъшко дете, 10
Мъшко дете, мънички Огнянчо
Да ми дойде у немечка земня,
Да ми дойде — кумче да ми бъде,
Че язе съм сина заженило,
Та обичам твое мъшко дете, 15
Да го каним кумче да ми бъде,
Да ми бъде, сина да ми венча.“
Що прочете Марко ситно писмо,
Веднък стана Марко добър юнак,
Та му стегна конче газибарче: 20
Изведе го на таш биниклиа,
Па му тура седло сърмалиа,
Постегна го саз девет колане,
А десети колан от жилезо.
Па му тура узда позлатена, 25
На гръди му я сен месец тура,
На гуша му три връви жътици,
На глава му бесцан камик тура —
Каде оди, камик да му свети.
Испрати го Марко добър юнак, 30
Та отиде у немечка земя,
Та отиде кумче да си бъде.
Минало се два дена, три дена,
Юдари се Марко по колено:
„Какво правих, та що я направих, 35
Каде пратих мое мъшко дете!
Дали не е некоя измама?
Що не кани мене сас староста,
Че я можем вино да си пием,
Още знаем и песен да пейем, 40
Нало кани мое мъшко дете —
Нити може вино да си пие,
Нити знае песен да запейе?“
Ни, е седел Марко, ни е тръпел,
Веднък стана, та си коня стегна, 45
Че да иде у немечка земня
Да си тражи Марко мъшко дете,
Да не бъде некоя измама.
Като ойде Марко добър юнак,
Намери си неговото дете, 50
Не йе било кумче да си бъде,
Нало било голема измама:
Нели си е немечка кралица,
Нели си е сина заженила,
Оддалек йе мома погодила, 55
Та па нече мома да и дадат,
Дур не иде сина да и видет.
А нойн сина била грозотиа,
Та да иде Марковото дете,
Та да иде .мома да го гледа — 60
Да а земе за нойната сина.
Дядо Митър Колев, с. Обрадовци
