Марко и Муса Кеседжия
Вино пие Муса Кеседжиа,
Вино пие у ладни меани.
Три дни пие, па се не напива,
Та па се е Муса потпоило,
Па ванало пиан да беседи[1] 5
Що е Муса пиан беседило,
Това го е на трезно правило!
Кула гради, ченгене[2] побива,
Да ми беси оджи и аджии.
Окупирал седемдесе друма, 10
Пресекла е гемии по море,
И е сапрел царевата азна.
Девед годин вече време става,
Царска азна какво не пристига.
Тогая се цара уплашило, 15
Че си не ма войска с що да рани.
Дочула го бре стара бабичка,
Па на цара потиом говбри:
„Да що си се, царо, уилило[3] —
Дали немаш войска с щб да раниш, 20
Или немаш пари да им даваш?“
А цару ю тогава говори:
„Немам, бабо, войска с що да раним
И си немам пари да им давам:
Бог да бие Муса арбанаса! 25
Усили се, Бог да го убие,
Та ми сапре царевата азна —
Девед годин азна не дооди.“
А баба му тогай одговара:
„Я съм, баба, стара, стогодишна, 30
И си знаем юнак над юнаци,
Дека може Муса да победи —
Я си знаем Марко Кральевича,
Он си може с Муса да се бори,
Ама ми е малко убедено[4] — 35
Затворено у тевни тевници.“
Царска рука нели млого длъга,
Застанали царя и фесиря[5],
Опущили[6] Марко Кральевича.
Един стриже, а други го бриче, 40
А треки му нокте изрезуе,
Па го пита цара и везира:
„Дали можеш Муса да надвиеш?“
А Марко им тогай отговара:
„Да лежите на моето место, 45
Да лежите девед дъна време,
Вам че лесно дете да ндвие,
Оти негли я че съм си лежал,
Че съм лежал девед годин дъна.
Да пущите мене на попрафка — 50
Да си шетам три месеци време,
Да си шетам по ладни меани,
Да си пием вино и ракия,
Тогай язе Муса че надвием.“
Пущили са Марко на попрафка, 55
Пущили го три месеци време
Да си шета по ладни меани,
Да си пие вино и ракия.
Испило е триста бъчви вино,
Измезило три ялови крави, 60
Изело е три сурии овни.
Станало е момче на мерата,
Станало е, какво що е било,
Па тогая на цара говбри:
„Отидете у мои оджаци, 65
Донесете дръво дреновина,
Две, три годин над бгин саанало —
Да опитам мойте яки сили.“
Донели му дръво дреновина.
Ка е Марко дръво постиснало, 70
И дръво е вода опущило,
Тогая е Марко продумило:
„Лесно, лесно с Муса че се справим.“
Па тргънъло за Мусово село —
Сретнаа се два лепи юнака, 75
Сретнаа се у поле широко,
Туриа се у юначки руке.
Борили се летен ден до пладне.
Марко плюе тиа ясни кръви,
Муса връля тиа бели пеньи. 80
Надделе му Муса арбаноса.
Тогая се Марко уплашило,
Потражило вила самовила:
„Кам те, кам те, вило самовило,
Де у нужда си ми помагала? 85
Яла, сестро, сега да помогнеш!“
Одговара вила самовила:
„Доде попи триста бъчви вино,
Доде яде три ялови крави,
Дор изеде и три сурии йовни, 90
Оти тогай сестра не потражи?
А сега си голем зор видело
И веднък си сестра потражило.
Мъшко дете на скути ми заспа,
Та не можем тебе да помогнем, 95
Ама слушаи, дума че ти кажем:
Я си бръкни у левата чизма,
Та извади ножле троерезо[7],
Муни[8] Муса у клетото сръце!“
Тогая се Марко досетило, 100
Та си бръкнъ у левата чизма,
Та извади ножле троерезо,—
Мууна Муса у клетото сръце,
И Муса е веднък издъънало.
Кога распра Муса арбаноса, 105
Що да види на Мусово сръце? —
У него са три мъшки сръцета:
Пръво сръце тамън приигруе,
Фторо сръце тамън заигруе,
Трекьо сръце люта змия лежи. 110
Дядо Цено Конев, с. Гинци.
