Дете Малечкаво и Църна Арапина
Останало Дете Малечкаво,
Малечкаво Дете сиротченце,
ни татково Дете, ни майкино;
а татко му нищо не оставил,
нито стока, нито покукьнина,
сад оставил ждребе Стрижаченце,
с златни грива и с златни китици,
му оставил тежкине боржеви,
ток се чудит Дете шо да правит,
как да платит тежкине боржеви.
Йе мислило Дете аджамия,
йе мислило и йе премислило;
да си земет ждребе Стрижаченце,
да г'отнесат во Нова пазара,
да продайет ждребе Стрижаченце,
да си платит таткови боржеви.
Тога стана Дете Малечкаво
и си яна ждребе Стрижаченце,
и търгнало по бели друмове,
да си одит во Нова пазара
да продават ждребе Стрижаченце;
ждребе играт по бели друмове,
ждребе играт налево, надесно,
проговори Дете аджамия:
- Играй, ждребе, сега наиграй се,
я те носа на Нова пазара,
я те носа тебе да продада,
да си плата таткови боржеви.
Пристигнало до чешма шарена,
тамо слегло Дете Малечкаво
да напийет ждребе Стрижаченце,
туйе найде хубава девойка,
коде седит на чешма шарена.
Говореше хубава девойка:
- Ай ти тебе, Дете Малечкаво,
многу ти йе коньче нишанлия,
с златни грива и с златни китици,
дал и ти си юнак како него
и дал си чуло, и дал си разбрало,
кя се женит царевата керка,
телял викал из Нова пазара,
койе ми йе юнак над юнака
и кой- имат конья Пеливана.
да си пойет во Нова пазара,
тамо кя имат голема кошия,
кя търчает шест саати место -
два саати азмаци батаци,
два саати покрай Църно море,
два саати ситнине калдарми,
кой кя излезет юнак над юнака
и си дойет най-напред на чешма,
той кя мене, Дете, да кердосат,
зашчо я су царевата керка.
Ми излегла Църна Арапина,
ми излегла кошия да правит,
коня имат, Бог да го убийет,
коня имат жълта Бедевия,
никой ми се с него не нафакят
да си търчат силнана кошия
пошчо ти йе коньче нишанлия,
айде, Дете, и ти обиди се,
белки тебе Бог кя ти поможет,
да надтърчаш Църна Арапина.
Говореше Дете Малечкаво:
- Ай ти тебе, хубава девойко,
и я су си Дете Малечкаво,
а и ждребе лудо аджамия,
а пак ми йе ждребе нековано,
нековано, ждребе неседлано,
неседлано, ждребе неуздано,
пари нема да си го подкова,
я су Дете сиротче останало,
ни татково Дете, ни майкино,
а от татка боржеви останале,
я си ода во Нова пазара
да продада ждребче Стрижаченце,
да изплата таткови боржеви.
Се посегна хубава девойка,
се посегна во десни жебови,
си извади два гърста жълтици
и говорит на Дете Малечкаво:
- Ай ти тебе, Дете аджамия,
на ти тебе два гърсти жълтици,
да подковеш ждребе Стрижаченце,
да му купиш една златна узда,
златна узда и от перо седло
и да купиш за тебе оруже,
и оруже, и светла промена,
и да одиш кошия да правиш,
я кя плата твоите боржеви.
Зеде Дете два гърсти жълтици,
си разигра ждребе по друмови,
си отиде во Нова пазара,
си подкова ждребе Стрижаченце,
сребро плочи, а от злато клинци
и му купи една златна узда,
златна узда и от перо седло,
и си купи от панзир долама,
и си купи тежка боздугана,
и си купи копие позлатено,
и си купи сабя димишкия;
кога Дете се си накупило,
си яфнало ждребе Стрижаченце;
кога търгна по равни друмови -
от калдарми искри отскакале,
и отишло кошия да правит;
ш'аку беше Дете аджамия,
во кошия най-напред леташе.
Кога виде Църна Арапина,
зашчо Дете най-напред излезе,
проговори, Бог да го убийет;
- Ай ти тебе, Дете аджамия,
коньче ти йе многу малечкаво,
а и ти си многу аджамия,
се пукнайе колани кускуни,
кя те фърлит дур во Църно море.
Се излога Дете Малечкаво,
пак си запре ждребе Стрижаченце
и си слезе от него наземи,
дури слезе и дури се качи,
го заминал Църна Арапина.
От ядови ждребе проговори:
- Ай ти тебе, Дете аджамия,
вързи очи свилена шамлия,
я кя летна по бели друмови,
да претеча Църна Арапина.
Проговори Дете Малечкаво:
- Летай, ждребе, колку сила имаш,
да претечеш Църна Арапина,
не вързува очи со шамлия.
Летна ждребе по бели друмови
и претече Църна Арапина,
го претече токмо два саати.
Со глас викат Църна Арапина:
- Бог те убил, Дете Малечкаво,
ал не жалиш ждребе Стрижаченце,
му извади белите джигери.
Таман Дете ждребе да си запрет,
проговори ждребе Стрижаченце:
- Ай ти тебе, Дете Малечкаво,
не ли видиш Арапин те ложет.
Седи, Дете, от мене не слегай,
кя те фърла от мене наземи,
кя те направа парче по парчиня.
Втаса Дете на чешма шарена,
го пречека хубава девойка,
ждребе покри со чова дървена.
Дете втаса и Арап довтаса
и говорит на Дете Малечкаво:
- Ай ти тебе, Дете аджамия,
не йе унер с коньи да търчаме,
ела двама да се обидеме,
кой кя бидет юнак над юнака,
той да земет хубава девойка.
Се фатийе два добри юнака
да се бийет с тежки боздугани,
боздугани им се изкършиле;
зафатиле с саби да се бийет,
остри саби им се изкършиле,
се фатиле в тенка половина,
до пояс се в земи закопале.
Кога виде Църна Арапина,
ако беше Дете Малечкаво,
а по юнак излегло от него.
Говореше хубава девойке:
- Ай ти тебе, хубава девойко,
кого сакаш любе да ти бидет,
не ли земе едно парче сабя
и подай му во десната рока,
еден юнак от нас да загинет.
Се прежали, хубава девойка
и си зеде едно парче сабя,
я подаде на Дете Малечкаво,
кога мафна Дете аджамия,
кога мафна со десната рока,
му пресече глава от рамена.
Тога стана Дете Малечкаво,
си я зеде хубава девойка,
си я фърли зад себе на коня,
я отнесе во царски дворови,
ш'аку беше Дете Малечкаво,
Малечкаво, Дете аджамия,
пошчо беше юнак над юнаци,
цар пособра цареви, князеви
и пособра се рода-порода,
си направил сватба унерлия,
йе задомил Дете Малечкаво,
Малечкаво, Дете сиротченце.
