Марко е повикан за девер, но праща коня си и го учи как да носи невестата и как да повика отдалече баща и.
Марко праща коня си за девер
Марко кове коня у заграда,
У заграда, под злaта яболка.
Сaм го кове, сам му нoзе дръжй.
Опашка му с койлo[1] промешува,
А грива му със маргарит ниже. 5
Конь на Марко потио говоре:
„Вала, Марко, вала чорбаджио!
Дали мислиш с мене бой да биеш,
Или мислиш далег да ме пратиш?“
А Марко му потио говори: 10
Нито мислим с тебе бой да бием,
Нито мислим далег да те пратим —
Че те пратим с китена невеста:
Зоваха ме, девер да им идем —
Я не можем девер да им идем — 15
Теп че пратим с китена невеста.
Кога пойдеш през гора зелена,
Леко оди, не питай невеста.
Кога пойдеш прес полье широко,
Леко викай, далег да се чуе — 20
Да излезне момин стари баща,
Да излезне порти да отвори,
Да излезне коня да призане.“
Сборник за народни умотворения и народопис : Книга 44 (1949) Народни песни и приказки от Софийско и Ботевградско / Георги Поп Иванов; Под редакцията на проф. Ст. Романски, стр. 28
