Марко, Гино арнаутче и Мара механджийка

Извор: Викизворник
Иди на навигацију Иди на претрагу

Марко поканва на гости крале, кралици, банове, войводи и селската „рискяния”, но не по¬канва Гино арнаутче. Гостите поискват риба от Охрид, и Марко потегля с коня си да им донесе. Среща Гино, който се е запътил да „покрене“ дворите му и да разгони гостите, и двамата се хващат на борба. Марко бива надвит, но се спасява, като хитро накарва Гино да го заведе при Мара механджийка, която е посестрима на Марко и го освобождава. Марко подкарва Гино вързан и го насича.



Марко, Гино арнаутче и Мара механджийка

Не мина се ни много, ни малко,
Отка Марко солунка доведе.
Седи Марко с майкя да вечера,
А Елена никак не вечера.
А Марко и тиом проговара: 5
„Фала тебе, Елено невесто,
Защо тизе никак не вечераш?
Дал се сръдиш майце на ста¬ростта,
Ил се сръдиш мене на юнаство,
Ил се сръдиш на вечера суа?" 10
А Елена му тио одговара:
„Ни се сръда майце на старостта,
Ни се сръда тебе на юнаство,
Ни се сръда на суа вечера,
На са лоши прилепчанки ваши: 15
 Снощи идох на извор студени,
Там затекох три джелепски снаи,
Че се, Марко, с мене разговарат,
И се мене, Марко, понасмиват,
Че сам била крадната девойкя, 20
Зер не са ме сватове водили:
Сички дзвезди китени сватове,
А Деница убава комица,
Ясен месец стари кумашина“.
25 А Марко и тиом одговара: 25
„Не ме карай, Елено невесто,
Да погуба три джелепски снай!
Ти од думи абер да си немаш:
Нека дума, кой каквото иска,
Айде ниа госте да си викнем!“ 30
Па си канат госте девет краля,
Девет краля и девет кралици,
И си канат банове, войводи,
И си канат селска рискяниа[1]
Сал не канат Гино арнаутче. 35
Наредиле бре трапези чесни,
Пиат, ядат, дружно се веселат.
Майкя Марко тиом одговара:
„Фала тебе, Марко, мили сине,
У трапези госте са весели, 40
Сал се госте, Марко, понасмиват,
Дека нема риба от Хорида”.[2]
Рипна Марко и коня пристега.
Тегли Марко у друмеве равни,
А на среща Гино арнаутче 45
Силно кара коня халетина,
А Марко му тиом проговара:
„Добра среща, Гино арнаутче,
Каде толко силно коня караш?"
А Гино му тиом одговара: 50
„Я отивам у Маркови двори,
Да му двори от темел покрена[3],
Чесно госте да му поразгона,
Че е канил Марко девет краля,
Девет краля и девет кралици,55
А мен Марко на госте не вика."
А Марко му тиом проговара:
„Ей те тебе, Гино арнаутче,
Добре караш за Маркови двори,
Ала ти е, Гино, среща лоша: 60
Я се пръве с мене поопитай,
Па тогай на двори да идеме!"
Рипна Гино од добрата коня
И истегли Гино остра сабля,
И сас Марко силен бой зафащат. 65
Огин светка од близница[4] твърда,
Отрошиа сабли до оклопе[5],
Фанаа се кръстом да се борат.
Бориле се двама дур до пладне.
Засили се Гино арнаутче 70
И повали Марко на друмеве,
Па се Гино фтори пат засили
И дограби сабля половина,
Да заколи Марко като ягне.
Марко се на Гино милно моли: 75
„Фала тебе, Гино арнаутче,
Ти си юнак, щото фтори нема,
Що ще, Гино, тизе да разбереш,
Ако мене насаме погубиш?
Никой нема, Гино, да те види, 80
На юнаство тебе да зафали.
Я ме карай в мои равни двори,
Погуби ме пред банове, войводи,
Да те видат и да ти зафалат!
Само, Гино, едно ше се мола: 85
Не ме карай, Гино, в долни друми!
Тамо има жена меанджийкя,
Що е мене много душманджиа,
Оти стана три години време,
Вино пиа, а пари не давам“. 90
А на Гино е драго станало,
Че ще Марко пред Мара прекара,
И Мара ще нему да зафали.
Покара го Гино долни друми.
Оддалег ги Мара сагледала, 95
Оддалек на Гино си продума:
„Алал тебе, Гино арнаутче,
Алал тебе майчиното млеко,
Дек улови тоа луд бекриа!
Стана, Гино, три години време 100
Вино пие, а пари не дава.“
Па го кани от кон да си слезе,
Да го пои Мара и гощава,
А Марко са в мазето сложиле
Сас окови и синджире яки. 105
Па си Мара Гино в одая води,
Па го пои Мара и гощава
И у вино билки натурала,
Та е Гино бръже опоила.
Легна Гино на шарена черга 110
И се бръже ф тежък сън занесе,
И се Гино у сън понасмива.
А па Мара при Марко отиде
И на Марко Мара проговара:
„Фала тебе, побратиме Марко, 115
Не виде ли Гино арнаутче,
Дека тура ключи от окбви?“
А Марко и тиом проговара:
„Фала тебе, Маро посестримо,
Бръзо бръкни у джепове свилни.“ 120
Бръзо Мара ключи извадила
И е Мара Марко отключила.
Па си двама при Гино отиват,
И в окови Гино заключили,
Па го Марко дваш сас нога ритна: 125
„Стани, Гино, Марко да погубиш!“
Рипна Гино от съна юнашки —
На нозе му тешки букагии,
На раце му синджире дебели,
А на гърло беледии[6] яки. 130
Кара Марко низ друмове Гино,
Па си Марко на Гино продума:
„Що ли щеше с мене да направиш?“
А Гино му тиом проговара:
„Бих те, Марко, на мръви насекал.“ 135
Спре се Марко на равни друмеве
И си Гино на мръви[7] насече,
И му тури глава у зобница[8].
Па си Марко на Хорит[9] отиде,
Та си купи риба от Хорида[10] 140
И ракиа од Демир капиа,
Па отиде у свой равни двори.

(Дядо Цветан Неделков, с. Григорево, Софийско.)

Murat Sipan vinjeta.jpg



Вар. Мил. № 102. Началото е като в песента .Марко освобождава три синджири робе”: Марко се запътва на Великден на черква за „прбчес”, а Гино арнаутче пък се е запътил да за¬граби сестра му — срв. Прегл. II, 184—185 (27), 209 (74 в). СбВат. №30, от Вуче Ангелков, с. Връб¬ница: Гуне Будалина, преди да закара увързания Марко при мома механджийка, разкарва го по други места; завършва със завръщането на Марко при гостите.

Референце[уреди]

  1. рискяниа — християни
  2. Хорида — Охрида
  3. покрена — вдигна
  4. близница — стомана
  5. оклопе — броня, ризница
  6. беледии — погр. вм. белезии, гривни.
  7. мръви—мръвки
  8. зобница — торба за зоб
  9. Хорит — Охрид
  10. Хорида — Охрида

Извор[уреди]

Сборник за народни умотворения и народопис : Книга 44 (1949) Народни песни и приказки от Софийско и Ботевградско / Георги Поп Иванов; Под редакцията на проф. Ст. Романски, стр. 3