* * *
Собрали са се млади юнаци
у хладна механа да ядат,
да ядат, море, още да пият,
да пият, море, да се веселят.
У дружина им чаша пощукна, 5
пощукна им чаша позлатена.
Никой си, море, чаша не каза,
я дружина Маркоте думаха:
- Ти ли я, море, Марко, окрадна?
Сите си се наред заклеваха 10
кой у жена, кой у мъжка рожба,
кой у сестра, кой у мили братец,
и Марко си клетва приимало,
приймало и клетва давало.
Он се закле у враната коня, 15
и се закле у острата сабля,
и се закле у старата макя -
дружина му клетва не приея,
не приея и не приимаха:
- У тебе е, Марко Кралевиче, 20
у тебе е чаша - да я дадеш!
Врана коня - кучешка нахрана,
остра сабля - студено железо,
стара макя вечем доделела,
доделела, вечем гроб станала! 25
Разсърди се Марко Кралевичи,
та си бръкна Марко у подплати,
та извади шака бели пари,
та си плати чаша позлатена.
Па си ойде уилен, угрижен, 30
и си ойде дома на дворове.
Согледа го неговата макя,
като му е порти отварала -
и на Марко дума продумала:
- Синко Марко, мое мило чедо, 35
защо си ми уилен, угрижен?
Продумало Марко Кралевиче:
- Какво, мале, угрижен да не съм,
какво, мале, уилен да не съм,
кога, мале, сам си ме родила! 40
Сега плащах чаша позлатена.
Събрахме се все млади юнаци,
събрахме се у хладна механа,
да ядеме, още да пиеме,
да пиеме, да се веселиме. 45
Дружина чаша ни пощукна,
пощукна ни чаша позлатена.
Сите си се наред закълнаха,
кой у жена, кой у мъжка рожба,
кой у сестра, кой у мили браток, 50
аз се заклех у враната коня
и се заклех у острата сабля,
и се заклех, мале, у тебека.
На сите им клетва приимаха,
а на мене клетва не приеха - 55
врана коня кучешка нахрана,
остра сабля студено железо,
стара макя вечем доделела,
доделела, вечем гроб станала.
Като си ме, мале, ти родила, 60
ти да си ми, мале, породила,
яли братец, майко, яли сестра,
и я д' има у що да се кълнем.
Тежко диша неговата макя
и не смее на Марко да каже, 65
дека има Марко брат и сестра,
ама са ги турци поробили,
затворили у солунски зандани,
тамо лежа двадесе години.
Тежко диша неговата макя 70
и на Марко потийо говори:
- Я не смеем, синко, да ти кажем,
дека имаш, синко, брат и сестра,
че ще идеш, синко, да ги тражиш!
Ти ми беше малък у пелени, 75
кога са ги турци поробили,
откараха ги у Солуна града.
Тамо лежа у темна темница,
тамо лежа двадесе години.
Тогай Марко дума продумуе: 80
- Леле, мале, леле, стара мале,
колко съм си души ослободил
и колко съм юнаци погубил,
та они ли у Солун да лежа!
Кога било утре на ранина 85
насобрал е Марко, насобрал е,
насобрал е и старо и младо,
старо, младо камене да носи,
камене да носи, дзид да дзида,
дзид да дзида, канари да права, 90
дзид да дзида у Прилепа града,
да се качи Марко на високо,
та да види дури и Солуна.
Старо, младо камене да носа,
а бабите деца да люляха, 95
една баба сто люлки да люля.
Помагало всичко на Маркоте,
помагало и старо и младо.
За три деня канара направили,
и се качил горе на високо, 100
провикнал се Марко Кралевичи:
- Чуй ме мене, сестро Ангелино,
и тизека, брате Андреяше!
Скоро азе у Солуна че дойдем,
да ви пущим низ тевни тевници! 105
Като се е Марко силома провикнал,
от сила се врати отворили,
от сила се пенджери строшили.
На пенджера сестра му седела,
та е шила на були махрами. 110
От сила й се конци измърсили,
от сила й се игли потрошили.
И разбрала сестра Ангелина -
тогай чула дума по български,
тогай чула от двадесе годин. 115
Слънце беше туку на захода -
Марко стигнал у Солуна града.
С чизма ритнал и порти отворил,
и си Марко по турски продумал:
- Скоро вие, млади ключеджии, 120
опущете млада Ангелина
и пущете брат й Андреяша!
Щомто нечат вяра да си менят
изкарайте ги пред мене пред коня.
Продумало едно ключарджиче: 125
- Сега ние че ги опущиме,
сос железа, ели без железа?
Излезнаха млади затворници,
согледа ги Марко Кралевики.
Ангелина глава побелела, 130
а Андрея брада до пояси.
Жално дума Марко Кралевики:
- Щом нечете вяра да мените,
хайде скоро пред мене вървете!
Па тръгнаха млади затворници 135
и ойдоха до гора зелена.
Продума им Марко по български:
- Мила сестро, мила Ангелино,
и тизека, брате Андреяше!
Я съм Марко, Марко Кралевичи, 140
сега ние дома че си ойдем,
да ви види наша стара майкя,
да ви види, дал че ви познае?
Погледнаха се Ангелина, море,
Ангелина, море, и Андрея, 145
продумала млада Ангелина:
- Я се не бой, брате Андреяше,
това си е наши мили братец,
мили братец Марко Кралевики,
мили братец чуен и прочуен! 150
Та ги Марко у дома заведе,
заведе ги дома на дворове,
зарадва се нийна стара макя.
