Стоян и мечка

Извор: Викизворник


Стоян и мечка

Царя Стояну думаше:
- Стояне, олум Стояне!
Побараш ли се с мечката,
със тази мечка стръвница,
стръвница, още кръвница?
Стояне, олум Стояне!
Ако се с мечка побориш,
и ако мечка навиеш,
давам ти, холан Стояне,
давам ти шиник алтъни,
и кило бели бешлици;
ако те мечка навие,
мечка ще да те изеде,
тази й мечка стръвница,
стръвница, още кръвница,
триста е хора изяла,
триста кривака счупила!
Стоян на царя думаше:
- Царю льо, господарю льо!
Ако ме мечка навие,
халал си струвам гювдета,
гювдета, още кръвьето,
де да й мечка да доде?
Ей, че ми водят мечката
трима ми мина мечкаре
със три синджире сребърни
и три кривака железни.
Като мечката ревеше,
мало й голямо бегаше.
Че се й хванал, Стояне,
с мечка борба да се бори.
Борил ми се е, Стояне,
малко ми много с мечката,
три дни ми и три вечера;
дето си мечка улови,
се черни кръви течаха;
дето се Стоян улови,
по ока месо фъргаше.
Царя Стояну думаше:
- Пусти я, холан Стояне,
зян ще те стори мечката,
язък е, холан Стояне,
за твойто чудно юнаство!
Стоян се люто разсърди,
че си мечката улови,
девет педи ув земя удари.

Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg



Референце[уреди]

Извор[уреди]

Котел, зап. в Самоков.

Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.