Царя Стояну думаше:
- Стояне, олум Стояне!
Побараш ли се с мечката,
със тази мечка стръвница,
стръвница, още кръвница?
Стояне, олум Стояне!
Ако се с мечка побориш,
и ако мечка навиеш,
давам ти, холан Стояне,
давам ти шиник алтъни,
и кило бели бешлици;
ако те мечка навие,
мечка ще да те изеде,
тази й мечка стръвница,
стръвница, още кръвница,
триста е хора изяла,
триста кривака счупила!
Стоян на царя думаше:
- Царю льо, господарю льо!
Ако ме мечка навие,
халал си струвам гювдета,
гювдета, още кръвьето,
де да й мечка да доде?
Ей, че ми водят мечката
трима ми мина мечкаре
със три синджире сребърни
и три кривака железни.
Като мечката ревеше,
мало й голямо бегаше.
Че се й хванал, Стояне,
с мечка борба да се бори.
Борил ми се е, Стояне,
малко ми много с мечката,
три дни ми и три вечера;
дето си мечка улови,
се черни кръви течаха;
дето се Стоян улови,
по ока месо фъргаше.
Царя Стояну думаше:
- Пусти я, холан Стояне,
зян ще те стори мечката,
язък е, холан Стояне,
за твойто чудно юнаство!
Стоян се люто разсърди,
че си мечката улови,
девет педи ув земя удари.
