Янкула войвода пограбва бела Магда Арбанашка за стари Новака

Извор: Викизворник
Иди на навигацију Иди на претрагу


Янкула войвода пограбва бела Магда Арбанашка за стари Новака

Се собрале, пособрале
сви кральви и банови,
да ми яде, да ми пийе,
мушафере да ми праве.
Му говори стари Новак:
- Ай кральови и банови!
Долна земя арбанавска
утре има голем сеир:
девойките хоро игре,
момчината камен фърге,
стари старци сеир чине,
бела Магда напред търга,
напред търга со три танци,
со три танци хороберци.
Кой йе силен, кой йе вреден,
да м' донеси бела Магда,
ке м' аризам Румелия,
Румелия и Влахия!
Янкулчето му говори:
- Бог те убил, стари вуйко!
Шчо я таксваш дедовнина?
Се наяди стари Новак,
и отново ми извика:
- Кой йе кадър, кой йе вреден
да м' донеси бела Магда,
ке м' аризам Румелия,
Румелия и Влахия!
Се наяди Янкулчето,
с' урва долу земен авур,
да подседла бърза коня.
Му говори стари Новак:
- Аку Янкул сам ми оди,
речете му да не зева,
да не зева свойта коня,
оти му йе аджамия;
нека зева мойта коня,
оти ми йест унерлия!
Янкул никой не пошчука,
си я вявна свойта коня,
си я вявна и отиде
арбанавска пуста земя.
И му рече: - Бог помагал,
долноземци, арбанавци!
- Добре дойде, добър юнак,
добър юнак, горноземец!
Слези, юнак, от конята,
да ми хвърлиш малце камен,
кай шчо фърге наши момци!
Сурва Янкул от конята,
удри маждрак во земята,
върза коня за маждрака.
Му дадое тежок камен,
тежок камен, шчо теглеше,
шчо теглеше триста оки.
Сви момчина го хвърлие,
го хвърлие докрай града,
той го хвърли во стред града,
та расипа до три маали.
Ми скочие свите старци,
свите старци и старици,
си ойдое сви по дома
да си пуле тени къшчи.
Вявна Янкул бърза коня
и му рече: - Бегай, койну,
бегай, койну, да бегаме!
Коня нему отговори:
- Бре Янкула, млад Янкула!
Не сме дошли да бегаме,
тук сме дошли юнер да сториме!
Янкул койну отговорил:
- Пули, койну, шчо сториме,
шчо сторифме, душегубье!
Юнак Янкул я заигра,
я заигра бърза коня,
та я фати бела Магда,
и я хвърли зад конята.
Сви момчина се втурие,
потърчае, се върнае;
русо Петре не се върти,
туку търчи и се мъчи.
А Янкула му говори:
- Ай ти, юнак, добър юнак!
Сви, шчо търкое, се върнае,
а и ти, бре, ми се върни,
да н' погубиш твойта младос!
Бела Магда му говори:
- Не го гибай завалдия:
това йе мойе армасниче!
Му говори млад Янкула.
- Ай ти, юнак, добър юнак!
Върни се, оти ке погубиш,
ке погубиш твоя младос!
Бела Магда му говори;
му говори на Янкула:
- Кай шчо си сме, бре, сакаме,
така си се погодиме!
Млад Янкула йе говори:
- Мори Магдо, бела Магдо!
Яз за мене не те носа,
тук те носа за вуйка ми.
Тая фати да ми плачи.
Кральовите си рекое:
- Де ми греди малко мънгла,
малко мънгла, летна роса.
Се опули стари Новак
и му рече на кральови:
- Тая не йе ситна мънгла,
нито майска летна роса,
туку ми ест млад Янкула.
Ешче речта не дорече,
дойде Янкул и донесе,
и донесе бела Магда:
- На ти, вуйко, бела Магда!
- Ай ти, внуче, бре Янкулче!
Нека ти йе аризана
и от бога, и от мене.
- Бог те убил, мой вуйко!
Яз не сакам бела Магда,
туку сакам да ми дадеш,
да ми дадеш, шчо ми такса!

Murat Sipan vinjeta.jpg



Референце[уреди]

Извор[уреди]

неуточнено, Костурско - Гърция.

Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.314-315