Яна бракя на вода карая,
Яна нече на вода да иде.
Со зор са я бракя откарали,
та си взема до две малки стовни,
та си ойде на студена вода.
Там си найде Арапин войвода,
дека седи на студен кладенец.
Та си взема Янушица Яна,
отведе я у Арапа града,
прави сватба месец и неделя.
Чекаа я Янините бракя,
чекаа я от вода да дойде:
чекаа я за ручок да дойде,
нема Яна за ручок да дойде;
чекаа я за пладне да дойде,
нема Яна за пладне да дойде;
чекаа я за вечер да дойде;
нема Яна за вечер да дойде
Кога било рано отзарана,
ранили са до два мила брата,
па се чуда бракя що да чина,
що да чина, дека да я тража.
Продадоя Яни тънки дари,
та купиа до два врани конье,
па ойдоа бракя, па тражиа:
обидоя седемдесе града,
а па села - ни край, ни брой нема,
не можеа Яна да разбера;
разбрали я до два мила брата,
разбрали я у Арапа града,
де я води Арапин войвода.
Па станаа до два мила брата
и ойдоа у Арапа града.
Кога беше низ река Ситница,
насреща им две добри девойки.
На девойки потио говора:
- Бог помага, две добри девойки!
Дека седи Арапин войвода,
щото води Яна бугаркина?
Проговора гиздави девойки:
- Вървете си, два млада юнака,
вървете си тува, нанагоре.
Арапу са двори яко лични:
порти му са с чоа покриени,
а под двори сребрени подпори,
на подпори видра оковани!
Ойдоа си Янините бракя,
ойдоа си Арапу на двори.
Дочека ги нийна мила сестра,
дочека ги Арапин войвода.
Та си седнаа у честни трапези,
започели вино да си пия;
мало пия и мало ручая,
погубия Арапин войвода.
Та вземаа си нийна сестра Яна,
ойдоя си дома, на дворове.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.224-225
