Юруш войвода и мома Янинка

Извор: Викизворник
Иди на навигацију Иди на претрагу


ЮРУШ ВОЙВОДА И МОМА ЯНИНКА

Юруше, Юруше войводо!
Запроси Юруш Янинка,
запроси я, утакми я
и за сватба удума я:
сега неделя, до друга,
до друга сватба да права.
Кога било у сабота,
умила се йе Янинка,
седна макя да а плете.
Янинка йе задремала,
майце на скут полегнала,
полегнала и заспала;
горок йе сонок видела.
А стануе, а казуе:
- Мале ле, мила майчице!
Боже съм, мале, отишла
на Юрушови дворове;
зададоа се облаци,
над Юрушови дворове
и низ облаци дъждеве,
и низ дъждеве порое.
Юрушу двори отнесе,
Юрушу чардак отнесе
и мене, мале, отнесе,
отнесе бела марама!
Да това не йе на арно?
И макя си у говори:
- Щерко Янинко, Янинко!
Я мучи, това не думуй,
заман си сонок не сбива!
Туку това издумая,
сватове си надойдоа,
у дворове навлезнаа,
та отведоа Янинка.
Та си ойдое, ойдое,
минаа поле широко,
приеа гори зелени.
Враг изнесе сур елена
и по елена кошута.
Полетели са сватове,
си сватове по елена,
два девера по кошута.
Сама Янинка остана.
Конюко у се разигра,
веньоко у се закачи
за таа кита ракита,
за чубриково коренье.
Янинка вика, що може:
- Боже ле, мили божице!
Що немам нейде никого
от Юрушова роднина
конюко да ми прихване,
веньоко да ми откачи
от таа кита ракита,
от чубриково коренье!
Дочу я Юруш, та ойде,
та ю конюко прехвана
и ю веньоко откачи.
Надникна Юруш, надникна,
надникна, та а целива.
Влашки се ножи отпеа,
та у гърлото убоде,
потекоа църни кърви.
Итра йе била Янинка:
извадила бел пещемал,
та затисна църни кърви.
Та си ойдое, ойдое
на Юрушови дворове.
Изкачия я на чардак.
А свекърва ю говори:
- Снао Янинко, Янинко!
Кога те Юруш такмеше,
он си те много хвалеше:
"Моя Янинка убава,
бела, цървена у лице
като петровка ябука."
А тизе си пребледнеяа,
пребледнела, пожълтела
като дуня презреана!
А Яника ю говори:
- Мале свекърво, свекърво!
Я извади бел тестемель
от моето бело гърло!
Послушала я свекърва,
извадила бел тестемель:
потекоа църни кърви,
Янинки душа излезе,
Янинка мала умрела!
Па закопали Янинка.

Murat Sipan vinjeta.jpg



Референце[уреди]

Извор[уреди]

Ярлово, Самоковско.


Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел ІІІ. Песни из политический живот. Книга ІІІ). София, 1891,; стр.57-58