Усили се църна арапина,
усили се по Яниша града,
та не дава сватби да се права,
да се права четиресе годин.
Не чекаа янички момчета,
не чекали и дваесе годин,
та па не ли четиресе годин!
Па ойдоа на нова пазара,
накупиа бистри огледала,
собраа се янички момчета,
избричиа бради и мустаки,
па ойдоа у росно ливадье,
сите се редом прегледали
на кому е лице девоячко,
се гледаа редом по дружина
на кому е сърце баш юначко -
че го кита премлада невеста.
Прегледаа редом по дружина -
Малину е лице девоячко,
Малину е сърце баш юначко.
Накитиа Малина - невеста,
та пойдоа въз нова пазара,
поведоа Малина - невеста.
Насреща им църна арапина.
Та па си им потио говори:
- Бога вази, янички момчета!
Я не давам сватби да се права,
да се права четиресе годин.
Не чекате ни дваесе годин,
та па не ли четиресе годин!
И па си им потио говори:
- Таком бога, янички момчета!
Нещо искам молба да се молим:
да си бъркнем премлада невеста,
да ю бъркнем у десна пазува.
Па е бъркнал църна арапина,
па е бъркнал Малину - невесте,
бъркнал ю е у десна пазува -
она нема нищо у пазува.
Насмея се църна арапина,
остави си янички момчета,
па си ойде у Арапа града.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.251-252
