Карамфильо, сину мое!
Що се виша Сино море,
Сино море и бел Дунав?
Ке потоне манастиро,
манастиро Светогорски!
Никой ми се не секява,
досети се едно гяче,
едно гяче самоуче;
отвори си манастиро,
у манастир - калугеро,
калугеро, егумено,
у скуто му Карамфиля;
та го служе баш ракиа,
он я ране леблебиа.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.54
