Озгора гредат сеймени,
айдутска глава носеет:
руси мостаки сучени,
русото перче чешляно!
- Излези, бабо, да видиш,
да не ке нишан познаиш,
от твоего сина Тодора.
Баба излезе на врата,
ми се разпули по друмье.
На часот нишан познала
от своего сина Тодора:
русото перче чешляно,
руси мустаки сучени.
Баба на сейменче говорит:
- Сейменче, море залъмче!
Къй го сина ми найдофте?
Сейменче бабе йе велит:
- Не кълни, бабо, не сборви!
Дур го сина ти фатифме,
педесетмина паднаха;
дури му ръце вързафме,
сите стомина паднаха;
дури му руса глава зедофме,
сам булюкбаша погина.
Ашколсун, бабо мори, пиролсун
на твойот сина Тодора:
со пресно млеко си го доила,
со ройно вино си го поила!
Мошне те тебе кълнеше,
зашч не м' си дала оружье -
тънката пушка дебранска,
чифте пишчоли тетовски.
Ушч да имаше, бабо, оружье,
главата не м' я вземафме,
той глави ке ни вземеше!
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.111
