Секула детенце, Секулов кон, сурий елен, ламия и Марко крале
Писна коня в долга конюшница,
Секула детенце луто коня колнит:
- Море, коню, да би ми пукнало!
Зашчо пишчиш в долга конюшница?
Али вода с сребрен леен не си напоено,
али зобца - бела пченица - не си назобано?
Тогай коня от конюшница говорит:
- Хай, ти, Секула, мой стопане!
И вода сум напоено и зобца назобано,
тук си пишчам,
оти гората силен огън горит,
силен огън горит, силен пламен пламнит,
силен пламен дури до небеси!
И си стана Секула детенце,
си подседла коня с девет попрадзи
и си зеде тежка боздугана,
си препаса своя остра сабя,
та отиде во гора зелена.
Кога виде - (...)
не бил огън, не бил силен пламен,
силен пламен дури до небеси,
туку била змиа шестокрила -
го голтнала сурега елена.
И му велит змиа шестокрила:
- Хай ти, юнак, незнаен делиа!
Подсечи му на елен рогои,
да си поголтнам сурега елена,
тебе ке ти голем бакшиш даам!
Се излъга Секула детенце,
си изваде жолта боздугана
и му скърши на елен рогои.
Го поголтна змиа шестокрила.
Му поголтна и на Секула коня,
му поголтна задни нодзе до седлото.
Тогай пишчит Секула детенце:
- Хай ти, Марко, мои мили вуйко!
Търчай бъргу во гора зелена,
от загинаф от змиа шестокрила!
Та ми дочул Марко Кралевике
и ми дочул от високи диван,
вяхнал си ми коня кършигора,
та отишол во гора зелена.
Ко отиде Марко, шчо ке видит -
му поголтнала на Секула коня,
му поголтнала коня до седлото!
Си изваде Марко жолта боздугана.
Змиа му велит, змиа шестокрила:
- Немой, Марко, с жолта боздугана,
да н' отепаш сурега елена,
сурега елена и Секулова коня,
тук извай си свойе вружко ноже,
та разпарай мойе клето сърце,
да извадиш сурега елена,
сурега елена и Секулова коня -
Си изваде Марко вружко ноже,
и разпара на змиа клето сърце,
та изваде сурега елена,
сурега елена и Секулова коня.
Си киниса сурега елена
да ми одит по Марка Кралевики.
А Марко на елен говорит:
- Не иди со мене, сурега елена,
тук оди си во гора зелена!
Не отиде сурега елена,
не отиде во гора зелена,
а отиде у Марка Кралевикя,
у Маркойте шарени конаци.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.126-128
