Свети Йоан во рай Боже; родителите и роднините му желаят да го последват, но той ги отблъсва, като не достойни, освен стрина си
Кинисал ми свети Йоан
да ми хоит во рай боже,
во рай Боже на причесна.
Догледа го негов татко,
от далеку той му викат:
- Свети Йоане, синко мили!
Почекай ме и яз д'ида,
и яз д' ида в рай со тебе,
да го видим рай каков йе!
- Врати ме се, стари татко,
тебе в рай те не пушчает;
си ми било голем ратай,
чужди нивйе надорваше;
за те в рай те не пушчает,
райски порти затворени,
пеколските отворени!
Пак киниса свети Йоан,
да ми хоит во рай боже,
во рай боже на причесна.
Го догледа негоа майка,
от далеку таа викат:
- Свети Йоане, синко мили!
Почекай ме и яз д'ида,
и яз д'ида в рай со тебе,
да го вида рай каков йе!
- Врати ми се, мила майко,
тебе в рай те не пушчает -
си ми била сиромашка,
чужджо преди, чужджо ткаи,
шчо ти цевки престанвале,
назад си ги неврашчала,
за те в рай те не пушчеет -
райски порти затворени,
пеколските отворени!
Шчо ми дойде ден Великден
свети Йоан ми одеше,
ми одеше во рай боже.
Догледа го негоа сестра:
- Свети Йоане, брате мило!
Почекай ме и яз д'ида
и яз д'ида во рай боже,
да си вида виделина!
- Врати ми се, мила сестро!
Тебе в рай те не пушчеет -
си ми било везърница,
чужджо вези, чужджо шарай;
шчо ти конци престанведе,
назод си ги не врашчала;
за те в рай те непушчеет -
райски порти затворени,
пеколските отворени!
Шчо ми дойде ден Водици,
свети Йоан ми одеше,
ми одеше во рай боже,
да ми земит агязмото.
Го догледа негов стрико:
- Свети Йоане, внуче мило!
Почекай ме и яз д'ида!
- Врати ми се, мили стрико!
Тебе в рай те не пушчает;
си ми било меанджиа -
кусо оки ми даваше;
за те в рай те не пушает -
райски порти затворени,
пеколските отворени!
Пак киниса свети Йоан,
да ми одит во рай боже.
Догледа го негоа стрина:
- Свети Йоане, внуче мило!
аль да ида яз со тебе,
яз со тебе во рай боже?
- Идай, идай, мила стрино!
Свешчи ти се подпалени,
софри ти се наставени;
нишчо чедо ми немаше,
шчо ти хлебец престанвеше,
сиротина погледвеше;
за те в рай те прибирает -
райски порти отворени,
пеколските затворени.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.26-28
