Садриязамот Хуршит паша изтребвит во Битоля тоските бошибозуци

Извор: Викизворник


Садриязамот Хуршит паша изтребвит
во Битоля тоските бошибозуци

Вели бег майка караше:
- Не оди, синко, не оди,
не оди во град Битоля!
На тебе лют йе везирот,
везирот, садриазамот,
зашч' го пленифте Кожани.
Кожанци ти се душмани,
тежки давии сториле!
Вели бег майка не слушат,
ногу си аскер собрало,
поведе тоски колунци,
прао ми търгат Битоля.
Битоля ми я наполни,
Битоля ми я потресол.
Вели бег шчо ми кондисал
на кафената висока,
нога на нога седнало,
со Арслан бега заедно
голем муабет чинеет.
Тука ми везир поминал.
Везирот селям даваше,
сите му селям зедоа,
Вели бег селям не зеде.
Тогай му везир велеше:
- Вели бег, чедо царево!
Шчо си на мене налютен?
Шчо лошо яз сум ти сторил?
Вели бег му говореше:
- Везире, садрияземе!
Како да не сум налютен:
три пъти дойдоф на индат,
айлокот не си ми платил!
- Вели бег, чедо царево!
Утре да дойдеш Довледжик,
тамо ке ручег ручаме,
есабот ке си сториме:
сарафи пари ке броят,
граматици ке пишеет,
айлокот да си вземете!
Вели бег ми се измами.
Со Арслан бега заедно
прао ми ошле Довледжик,
тоските зеле со себе.
Паша зияфет напраил,
Довледжик ручег ручале.
Откако ручег ручале,
тога ми велит пашата,
на своиот си аскер поелят:
- Слушайте, царски синои:
ай да си талим сторите,
сеир ние ке чиниме!
Пашата шчо 'и научил:
- Първи талим ке сторите,
куршуми да не клавате;
откак ке талим сторите,
тоските ке 'и натерам
и тийе талим да сторат.
Откак ке талим стореет,
бории ке засвиреет -
тогай пушки да полните,
да 'и полните с куршуми;
откак ке тоски изпразнат,
на ними да си удрите!
Тога им паша поелял:
- Вели бег, чедо царево!
Натерай тоски колунци
и тийе талим да сторат,
да чуям пушки тоскински,
да видам талим колунски,
каков ми талим имате!
Вели бег ми се измами,
натера тоски колунци:
- Слушайте, моите синои!
Хай и ви талим сторите,
везир ке сеир починит!
Како 'и тоски натера,
и тийе талим стория.
Везирот сеир чинеше.
Колку му пушки зпразнале,
бории ми засвириле,
хазар се аскер сториа.
Дури да тоски наполнат,
аскерот на ним хвърляа,
силен ми юруш сториа,
тоските ми 'и скършиа.
Вели бег тога побегна.
Хатлии ми се спушчиа
и него ми го фатиа,
есабот му го платна:
сите му тоски загубил!

Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg



Референце[уреди]

Извор[уреди]

Охрид - Македония.

Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.181-183