Руский крал Стефан, попленет от турци, и Султанка девойка
Бог да бие турски цар Мурата!
Та е хванал руски краль Стефана,
та го държи у гора зелена;
седем дена маасаре го държи,
па си праща Султана девойка,
предумуе руски краль Стефана:
- Айде тизе младо да се турчиш!
Ако нечеш младо да се турчиш,
още седем дене маасаре че те държи;
ако очеш тизе младо да се турчиш,
че ти даде двесте воденици,
щото меля цървена пшеница,
че ти дари триста валявици,
щото валят цървена чоица!
А он си ю потиом говори:
- Вала тебе, Султано девойко!
Нечем язе младо да се турчим.
Я че лежим още седем годин,
ама нечем младо да се турчим!
А она му тихом отговара:
- Оти нечеш младо да се турчиш?
- Яку вие денове немате,
сал имате до два ми баряма.
А ние имаме до много денове -
сва неделя литургиа служиме,
свеки светец служба служиме!
А она си му тихом отговори:
- Я да можем тебе да отпущим,
я чем младо да се побугарчим!
Проговори руски краль Стефана:
- Вала тебе, Султано девойкьо!
Язе тебе младо че те учим.
Да си чекаш у Светая Петка.
Бог да бие турски цар Мурата,
Света Петка у джамиа ч' иде,
че остави той свилено руо,
у руото ключи от зандане.
Да си вземеш ключи от зандане,
да отвориш мене от зандане!
Послуша го Султана девойкя,
та чекала у Светая Петка.
Отишал е турски цар Мурата,
по-рано е у джамия ошел,
оставил е това свилно руо.
Извадила Султана девойкя,
извадила ключи от зандане,
отворила руски краль Стефана.
- Вала тебе, Султана девойкьо!
Даль си була, или си бугарка?
Я се кръсти през бели рамена,
сама рипай у бели Дунава!
Послуша го Султана девойкя,
па се кръсти през бели рамена,
сама рипа у бели Дунава
и по нея руски краль Стефана.
Та пливаха до сред бели Дунав.
Проговори Султана девойкя:
- Вала тебе, руски краль Стефане!
Нещо ми се гласи дочуюя!
Проговори руски краль Стефана:
- Нели питаш, право че ти кажем.
Сва Русия литургиа служи,
бога моли мене за юнакство;
затова ти се гласи дочуюя!
неуточнено, Софийско, записал н. преп. о. Игнатий Рилский, бивши ректор на дух. в Самоков семинария.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.161-162
