Русалка девойкя и троица юнаци

Извор: Викизворник
Иди на навигацију Иди на претрагу


Русалка девойкя и троица юнаци

Рано рана траица юнаци,
рано рана още от вечера;
че си ида на Аин планина,
да си мета пребела каменя;
едно ми йе Реля крилатина,
друго ми с Марко добър юнак,
фокьото по Момчил вреден юнак.
Та справили нийни добри конье,
та ойдоа на край на клисура.
Соседнаа от добрите конье,
седнаа ок конье да шетаа,
та шетаа нийни добри конье
и гледаа на горе, на доле,
най-повече у Аин планина.
Тамо ми се туку нещо сйеи -
да йе сълнце? Още сълнце нема;
да са леди - стопили би са;
да лебеди - отлетели би си.
Пойдоа си троица юнаци -
ни са леди, ни са си лебедье;
ни йе сълнце зидом зазидано,
нело ми йе Русалка девойкя -
на глава ю перо от вуина,
ем йе перо, ем йе половина.
Ка ги виде Русалка девойкя,
сивна перо, у трава го хвърли,
та се скрила зад ела китата.
Юнаци се на перо чуда -
защо ли йе перо одвоила?
Земаа си, че да го дижая:
зави ръце Марко да го взема,
та го дигна до свилни пояси;
па не може горе да го дигне,
он го хвърли у трава зелена;
ем го хвърли Марко, ем го кълне:
"Пусто да е перо от вуина,
що йе тежко, море, не диже се!
Ка го носи гиздава девойкя?!"
Па го хвърли у трава зелена
Та го взема Момчил вреден юнак,
па го дигна до белото гърло,
па на перо потио говдри:
"Що си тежко, бог да те убие!"
Та го хвърли у трава зелена.
Па го взема Реля крилатина,
па го дигна до бели раменя,
па не може на конь да го качи.
Па го хвърли у трава зелена
и на перо потио говори:
"Що йе тежко перо от вуина!
Ка го носи гиздава девойкя?
Ка го носи, бог да а убие!"
Разлюти се Русалка девойкя,
та си взема строостром камджиа,
та ги скара низ гора зелена,
откара ги Дома на дворове,
затвори ги у кале алатцко,
затвори ги на ден на Великден,
затвори ги, та ги забовари,
та лежаа до ден до Спасовден.
Кога беше на ден на Спасовден,
рано рани Русалка девойкя,
разгледа а нойна стара макя,
та па си у пбтио говори:
- Мила щерко, Русалко девойкьо,
да защо си рано подранила?
Я она ю потио говори:
- Фала тебе, моя стара макьо!
Каков съм си горок сон видела!
Отишла съм по гора зелена,
на среща ми до три люти змии -
две утепа, една ме изеде.
- Мила щерко, Русалко девойкьо,
ти си много маки разплакала
и мене че некой да разплачи.
Стани, иди у честните църкви,
ега ми се той сонок разтури.
И Русалка у църкви отишла.
Кога си йе из църкви излела,
русалки са хоро заиграле.
юнак нема хоро да ю води.
Она ойде юнаци изведе,
да си вода хоро, ситно хоро.
Не умеа хоро да си вода.
Посрами се Русалка девойкя,
посрами се, та па се разлюти,
накара ги у кале алатцко;
накарала ги и затворила ги.
Проговора Реля крилатина:
- Фала тебе, Русалко девойкьо!
Ие затварай ни, не забоварай ни.
Не сме дошли туа да лежиме,
нел сме дошли тебе да гледаме.
Ние сме си троица юнаци,
кой ти драго, тогова залюби!
Измами се Русалка девойкя,
не сети се, бог да а убие,
да че да йе па върла измама.
На юнаци потио говори:
- Че те любим, Реля крилатина!
А он си у потио говори:
- Таком бога, Русалко девойкьо!
Любил би те, ама па не смеем,
оти си си мома джебелийкя,
че си дойдем вечер довечера,
па не знаем дека ти се джубе раздвояше;
преведи се през добрата коня,
добра коня, пребели раменя!
Не сети се, бог да а убие,
да че да йе на върла измама -
преведе се през добрата коня,
добра коня, пребели раменя.
Ной ю се джубе раздвоило,
раздвоило тънки половини.
Он изваде той златни маймуди,
удари я тънки половини
и оца йе слаба половини
и она се на две раздвоила.
Пойдоа си троица юнаци.

Murat Sipan vinjeta.jpg



Референце[уреди]

Извор[уреди]

Самоков, инф. род. в Ярлово, Самоковско; русалска.

Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.8-11