Обедна Мария и Атар войвода

Извор: Викизворник
Иди на навигацију Иди на претрагу


Обедна Мария и Атар войвода

Задремала обедна Мариа,
поремала у честни трапези.
Ной се чини никой я не види,
но а виде кума и кумица,
на Мария потио говори:
- Таком Бога, Марие скумрие!
Даль е на зло, или е на добро
како дремеш у честни трапези?
Мириа им потио говори:
- Таком бога, куме, господине!
Да на зло е, та на добро ли е!
Сакал ме е Атар млад войвода,
мене мама Атару не даде,
но ме даде Николу соколу.
Зарад мене у гора отиде.
Ке излезнеме горе, на друмове,
ке засвират свирки и тупънье,
ке ни чуе Атар млад войвода,
ке ни чуе низ гора зелена.
Ка продума обедна Мариа,
ка продума, се е така било.
Излезнаа гора, на друмове,
засвириа свирки и тупънье.
Дочул ги е Атар млад войвода,
та си слезна низ гори зелени,
та погуби кума и кумица,
и погуби китени сватове,
и погуби два млада девера,
и погуби Никола сокола,
а неа е у гора заведе.
Турил я е слуга да им служи;
слуга служи, чаша не долива;
долива а мома с бистри сълзи.
Согледал а Атар млад войвода.
На Мариа потио говори:
- Таком бога, Марие девойке!
Даль ти е жаль за китени сватове,
иль ти е жаль за два мила девера,
иль ти е жаль за кума и кумица,
иль ти е жаль за Никола сокола?
А она му потио говори:
- Кога ни е мама низ двор изпращала,
таа ни даде две златни ябуки,
и двете си у него ойдоа.
Да ми пратиш един верен другар,
да слезнеме доле, на друмове,
да си вземем две златни ябуки -
една мене, а друга за тебе!

Murat Sipan vinjeta.jpg



Референце[уреди]

Извор[уреди]

Аканджиево, Пазарджишко; зап. в Самоков.

Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.274-275