Сенка засенило от Ливен планина,
от Ливен планина во Петрови дворье.
Не ми било сенка, туку ми са биле,
туку ми са биле две рала сватои,
две рала сватои, два зета китени,
Нико ми гредит от къй Никополе,
а Никола гредит по край църно море;
Нико ми носит иляда сватои,
а Никола носит иляда и еден.
Та шчо йе велит нейзината майка:
- Та излези, Яно, Яно керко мила;
та шчо ми идат две рала сватои,
две рала сватои, два зета китени.
Та извади, керко, риза от коприна,
да подарвиш, керко, Ника сиромаха.
Къде се застанале два зета китени,
къде Ника сиромаха летно соунце греит,
къде Никола богатаго
темна мъгла поплатило.
Бела Яна майка й не си почу,
та подарва Никола богатаго,
и му хвърли бела риза копринена:
- Брат да ми си - богатина, до пладнина;
богатина, до пладнина,
хубавина, до векнина;
ке се венчам со Ника сиромаха!
