Момчиличино коварство и Момчилова погибел

Извор: Викизворник


Момчиличино коварство и Момчилова погибел

Бил е Момчил, бил е вреден юнак,
ама му е либе гяволито:
весден седи на белите порти,
та сборуе с краля капетана.
Я краль си ю потиом говори:
- Такум бога, Момчилице млада!
Дали можеш Момчил да погубиш,
та менека млада да залибиш?
У Момчила се у сърма ходиш,
а у мене се у злато че ходиш!
А она му потиом говори:
- Може, може, оти да не може!
Аль не мога от негова сестра -
нему сестра много гяволита.
Тамам това дума издумала,
Момчил дойде низ дивого лова,
а либе се хилом ухилило.
А Момчил му потиом говори:
- Такум бога, мое първно либе!
Що ми си се хилом ухилило?
А либе му потиом говори:
- Такум бога, Момчиле юначе!
Еве стана девет годин дъна,
къко сме се с тебека везели,
я не съм ти коня поспраило,
я не съм ти сабя подострило,
я не съм ти пушки подпълнило!
Проговори Момчил добър юнак:
- Такум бога, мое първно либе!
Кога бъде ютре озарано,
рано рани, та ми коня справи
и подостри мои остри сабли,
и подпълни мои тънки пушки!
Ка е било утре озарано,
рано рани Момчилица млада,
да му справи нему добра коня.
Клета да е Момчилица млада!
Не постегна нему добра коня,
нель му крилата с борина опърли,
тънки пушки с вода насипало,
остра сабля с олово обляла.
Па Момчила из легало ока:
- Стани, стани, Момчиле юначе!
Сва дружина у лова ойдоха,
а тизека, Момчиле, остана.
Па си стана Момчил сам да иде,
та си пойде у гора на лова.
Преминало през поле широко,
настанало у гора зелена.
У среща му тая силна войска.
Момчил коню потиом говори:
- Лети, коню, сега да летиме,
бегай, коню, сега да бегаме!
А конь си му потиом говори:
- Такум бога, Момчиле юначе!
Клето да е твое първно либе!
Крила ми е с борина опърлило,
тънки пушки с вода насипало,
остри сабли с олово обляло!
Слезна Момчил сам да бега.
Бегало е до негови порти.
Бог да бие нему първно либе,
затворило нему бели порти.
Извикнал е Момчил добър юнак:
- Такум бога, сестро Гюргелино!
Я превърли това бело платно,
що е платно деведесет лакти,
ега можеш брата да си отмеш,
мене гони тая силна войска!
Проговори сестра Гюргелина:
- Такум бога, мое мило брате!
Клето да е твое първно либе,
руси ми е коси за дирек заплело!
Проговори Момчил добър юнак:
- Такум-бога, сестро Гюргелино!
Я пресечи твои руси коси,
та превърли това бело платно!
Не отсече нойни руси коси,
нел извади той бели диреци,
та изнесе това бело платно;
превърли го през бели дуваре,
та се вана Момчил добър юнак,
па излезна до сред на дуваре.
Клето да е нему първно либе,
та пресече това бело платно,
та не може Момчил да си мине!
Достигна го тая силна войска,
та погуби Момчил добър юнак.
Проговори краля капетана:
- Такум бога, Момчилице млада!
Я изнеси Момчилови кожух!
Послуша го Момчилица млада,
та изнесе Момчилови кожух,
та го даде кралю капетана.
Загърна го краля капетана -
кожух му се по земи повлече.
Проговори краля капетана:
- Такум бога, Момчилице млада!
Я изнеси Момчилови калпак!
Послуша го Момчилица млада,
та изнесе Момчилови калпак.
Па го тури краля капетана -
нему калпак до уши е стигнал.
Проговори краля капетана:
- Такум бога, Момчилице млада!
Я изнеси Момчилови чизми!
Изнела ги Момчилица млада.
Обул ги е краля капетана -
нему чизми до гашник стигнаха.
Проговори краля капетана:
- Такум бога, Момчилице млада!
Ка погуби Момчил добър юнак,
че си беше по юнак от мене,
та мене ли не че да погубиш!
Па извади сабля на сглабове,
та погуби Момчилица млада,
па залюби Момчилова сестра.

Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg



Референце[уреди]

Извор[уреди]

неуточнено, Софийско, записал н. преп. о. Игнатий Рилский, бивши ректор на дух. в Самоков семинария.

Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.158-160