- А, ори, Митро, мисля моя!
Къде одам, тебе мислям,
си отидоф град Софиа,
си постекоф три иляди;
едн иляда тебе пушчиф,
а втората, коня купиф,
а третята, тенка пушка.
Си кинисаф, да си ида;
на пъти ми коньот пукна,
и пак рекоф: - Просто да йе;
просто да йе бърза коня,
туку Митра жива да йе!
Си кинисаф, да си ида;
на пъти си пушка скършиф;
и пак рекоф: - Просто да йе,
просто да йе тънка пушка,
туку да йе Митра жива.
Пак кинисаф, да си ида;
яз си дойдоф под селото,
под селото, в ливагето,
шчо си найдоф Митрините,
Митрините верни дружки,
кони пасеет, убрус везеет,
та им рекоф:
- А ей, гиди, девойчина!
Камо ви я калеш Митра?
- Море, лудо, кутро младо!
Вчера Митра ми умрела,
денес ми я закопае
и йе ядеет задужбина!
Тога ми се назад врати,
назад врати со плаченье!
