Телял личит во Будима града:
- Шчо йе турчин до турчина
да не пият вино и ракиа,
а бугарин да не носит зелена долама,
зелена долома и цървена калпака!
И ми дочул Марко Кралевике,
Марко Кралевике от Прилепа града,
ми облече зелена долома
и на глава цървена калпака,
а на коня зелената аша,
та отиде во Будима града.
Го видоа будимски сеймени,
го ватиа, ръце му вързаа,
му вързаа ръце найопаку,
г' отнесоа пред будимски паша.
А пашата Маркое му велит:
- Хай ти, юнак, незнаен делио!
Я сум личил телял по Будима
шчо йе каурин да не носит,
да не носит зелена долома,
зелена долома и цървена калпака,
а ти носиш зелена долома,
зелена долома и цървена калпака!
И му рече на сеймени:
- Върлете го во темна зандана!
Го върлиа Марко во зандана.
Еден саат Марко не ми стоал
и му дошла Ерина Самовила,
го изваде от темна зандана.
Излезе Марко от темна зандана.
Ходжа викат на джамиа.
Марко върли, ходжа го устрела,
ходжа падна под джамиа;
под джамиа чобан се погоди,
ходжа падна над чобанот.
Се собрале будимски сеймени,
сеймени чобан ке г' утепаат.
Тог излезе Марко Кралевике:
- Не йе - рече - чобан, шчо г' отепа,
туку я сам го устрелаф.
Отиде Марко на сарайот,
на сарайот пред пашата:
- Дейди пашо, ти куче краставо!
Ти даль мене в зандана ке върлиш?
А я сум си Марко Кралевике!
Та изваде сабя калаклиа
и пресече на пашата глава.
И шчо найде свекояко благо,
и му зеде коня от конюшница,
си тоари свекояко благо.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.125-126
