МАРИА ОЖЕНВА СЕ ЗА ЦАР АНДОНА, А ПЪТЕМ БИВА УБИТА ОТ КОШУТА
Прочула се йе Мариа:
ногу убава Мариа,
убава, па и разумна.
Засакали са Мариа
от девет добри домове;
засака си а цар Андон.
Баща й дава, не дава,
макя й ич а не дава.
А Мариа им говори;
- Стара мале, защо ме не даваш?
Стара йе макя до време,
стар ми йе баща до време!
Я чекай, майко, да преспа,
какав кем сан да соним.
Легна си Мариа да преспи.
Мариа си сан санувала,
па на макя си говори:
- Мале ле, стара майчице!
Какав сам сан санувала:
темен ме облак нападна,
ситен ми даждец завали;
Даль йе на добро, иль на зло?
Макя Марии говори:
- Щерко Марио, Марио!
Темен са облак сватове,
ситен ми дажд дребни слъдзи!
Туку си това издума,
отвориа се портите.
Излезна Мариа на двори:
пуни дворове сватове
и цар Андон со сватове.
А Мариа се справи,
флезна си Мариа в одаи,
па на макя си говори:
- Мале ле, стара майчице!
Пуни са двори сватове
и сос сватове цар Андон!
Макя Марии говори:
- Чедо Марио, Марио!
Излезни, сресни сватове,
сресни и цар Андона!
Марна макя послуша,
излезна Мара на двори,
та си сресна цар Андона
с негови китени сватове.
Андон й тихом говори:
- Мори Марио убава!
Влезни си, Маро, в одаи,
та се премьеньи убаво,
се у венчална премьена:
ке да те водим у църкви!
Мариа Андона послуша,
флезна си Мара в одаи,
та се убаво премьеньи,
се у венчалска премьеня.
Па си вземаа Мариа,
отведоа я у църкви;
венчаа си я Мариа
за цара, за Андона.
Та си пойдоа по пато.
Минаа гора зелена,
минаа води студени;
излезна пуста кошута,
та си засака Мариа.
Китени сватове говорат:
- Не даваме си Мариа.
Кошута вика, що може;
- Язе си сакам Мариа.
Надви на сите сватове:
хвърлила пушка с куршуми,
удари Мара у сърце!
Мариа викна, що може:
- Молим ви се, сватове!
Водете ме у цар Андона,
у негов сарай да умрем!
И Мария отведоа
у Андонови дворове.
Флезнали си у дворове,
Мария у двор издахна.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел ІІІ. Песни из политический живот. Книга ІІІ). София, 1891,; стр.65-66
