Имала Мара люта свекърва.
Седела Мара, търпела
търпела до три години.
Па стигнала мъжко дете.
Веднъг стигнала и бегала,
бегала гора зелена;
собрала верна дружина,
Мара ми верна войвода.
Одиле са три години,
печелиле много пари.
Стори се Мара джелепин,
собрала овци, овнове,
нафакяла млади овчари,
па на овчари говоре:
- Овчари млади овчари!
Терайте стадо големо
на каде мойо виляет;
терайте стадо големо
у Мариньо виляет.
Па поминале, минале
низ Мариното маало;
па потерале са стадо
низ Марината градина,
у градината шеташе,
Мариното първно любе,
на овчари говоре:
- Овчари, млади овчари,
терайте стадо от скрая,
да не ми гази градина!
Мара му веле, говоре:
- Стояне, море Стояне!
Та е моа градина!
- Джелепче младо джелепче!
От шчо е твба градина?
Мара му веле, говоре:
- Стояне, море Стояне!
Жива ли ти е майка ти?
Живо ли ти е детето,
що ти го Мара остави?
- Джелепче, младо джелепче!
От що я знаеш майка ми?
От що го знаеш детето?
Кога е Мара бегала,
тогай е майка умрела.
А живо ми е детето!
- Стояне, море Стояне!
Та не ли си се оженило?
- Джелепче младо джелепче!
Езе нейкюм да се женам,
при Марината живот!
Тогай се кажа Мария.
- Стояне, море Стояне!
Айде, донеси ми детето.
