Карабогданово изповедание - 1

Извор: Викизворник
Иди на навигацију Иди на претрагу


Карабогданово изповедание - 1

Е, бре, Богдан, Кара Богдан,
пил е вино, благо вино
от ден до ден три недели,
сос вечерто шест недели,
дур се Богдан он разболел
от пиене благо вино.
Леже Богдан три години,
три години на постели;
да е скапал три постели,
три йоргана, три дюшека
и три грацки рогузини
и три други шик перници!
На него му се задодеало
от лежене, от гниене,
па на майка си говори:
- Барай, мале, мила мале!
оди, мале, лек ми бъркай
по вражарки, по баснарки,
иль да умрам, иль да станум;
на мен ми се задодеало
от лежене, от гниене!
Та си стана неговата,
неговата стара майка,
да отиде на Кукушко,
Кукушкото върх градишче;
билки бере, сълдзи роне;
догледа га църн калугер,
църн калугер, млад егумен,
да й веле, ем говоре:
- Мори бабо, стара бабо,
Богданова стара майко!
Шчо билки береш, сълдзи ронеш
по нашето върх градишче?
Тогай веле Богданова,
Богданова стара майка:
- Църн калугер, млад егумен!
Болен леже Кара Богдан,
Кара Богдан, мойта сина,
от ден до ден три години -
на него му се задодеало,
ме е пушчил лек да бъркам,
иль да умре, иль да стане!
Тогай веле църн калугер,
църн калугер, млад егумен:
- Варай бабо, стара бабо,
Богданова стара майко!
Оди, пити твойта сина,
твойта сина Кара Богдан,
шчо е оно грех чинило,
толко оди с арамиите!
Белки ке го господ просте,
иль да умре, иль да стане!
Оттам стана Богданова,
Богданова стара майка,
да си дойде, да го пита,
да го пита Кара Богдан:
- Варай сино, мили синко!
нели пойдех на Кукушко,
на Кукушко върх градишче,
билки берах, сълдзи ронах;
догледа ме църн калугер,
църн калугер, млад егумен,
да ме мене разпитало:
"Варай бабо, стара бабо,
шчо билки береш, сълдзи ронеш
по нашето върх градишче?
Оди пити твойта сина,
твойта сина Кара Богдан,
шчо е оно грех чинило?
Толко оди с арамиите,
бельки ке го господ просте,
иль да стане, иль да умре!"
Кажи, сино, мили синко,
мили сино, Кара Богдан,
шчо грех си ми ти чинило?
Тогай веле Кара Богдан:
- Варай мале, мила мале,
яз на тебе да ти кажам,
шчо съм язе грех чинило!
Од си земи една кожа
една кожа биволова,
и си викни два попова,
два попова, три гякова;
язе, мале, да кажувам,
они, мале, да пишуват,
бельки кожа грех ми сбере!
Варай мале, стара мале,
ка шетахме низ гората,
низ гората, планината,
ка шетахме с арамиите
нили ни се есте доедело,
благо вино допиело?
Си слезохме долу в поле,
малце есте да вземеме,
благо вино да купиме;
ниль не назка усетиа,
усетиа, уфатиа;
кого, мале, убесиа,
кого на кол си удриа,
мене, мале, ме пушчиа,
аз да кажум на нашиот,
на нашиот рус войвода!
Нили дойде ден добар ден,
ден добар ден, ден Великден.
ден Великден ув събота,
кога светот в църкви оде,
бога моле, на бож'та реч;
запъшкахме мала църква,
мала църква, мал манастир;
затворихме мали врати,
завъртехме паласките,
изкарахме дребен барут,
да присехме мала църква,
мала църква, мал манастир.
Тогай веле рус войвода:
"Кой ке се юнак наемне
да запале мала църква,
мала църква, мал манастир?"
Никой не се, мале, не наемна,
на мен сърце ми се разпукало
да запалих мала църква,
мала църква, мал манастир!
Църква горе, мале, инсан писке,
инсан писке, светци кълнат!
Назад се, мале, ние върнахме;
ниль найдохме мало търло,
да завъртех чифт паласки,
да си пресех с дребен барут,
с дребен барут мало търло;
търло горе, овци блеят,
овци блеят, овчар кълне!
Ниль отидохме, мале, уф гората,
ниль стретехме два младенци,
дек одеа на пръви първич,
на първи първич у майка на госте!
На мен ми се сърце разпукнало,
да си фатих два младенци,
да ги вързах за две дърва,
да се гледат, да н' можат се стигнат!
На годината се върнахме -
невестата никнала бела лоза,
детьетьо никнало зелен кипарис,
да се станали корен с корен,
корен с корен, вършен с вършен;
бела лоза бело грозде е чинила
и гроздето е зреало.
Грозде, мале, съм се назубал
и бела риза съм си напълнил,
на тебе ти съм яз донесел!
Тогай веле неговата,
неговата стара майка:
- Таа беше, сино Кара Богдан,
твойта сестра джен Мариа;
она идеше, сино, уф мене на госте.
уф мене на госте, първи първич!
Три години, сино, болен лежиш,
йошче три, сино, да си лежеш,
на постели кокале да туриш,
майка, сино, в решето да ги збере,
на бунишче да ги хвърле,
пцета, сино, да ги глодат,
чавки, сино, да ги дигат,
кокошките, сино, да ги рият!

Murat Sipan vinjeta.jpg



Референце[уреди]

Извор[уреди]

Кукуш - Гърция.

Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.32-36