Йован, майка му и брат му Стоян
- Еване, сино на майка!
Шчо коня седлиш, йоружиш
по тая есна месечина,
по тая темна облачина;
ни кандило ни светило?
Дека ке пъти пътуваш?
Дека ке кяри кяруваш
даль на Сер, Еван, иль на Бер,
иль на града, Еван, Прилепа?
А йон й веле говоре:
- Не одам, мале, ни на Бер,
ни на Бер, ни на Белград;
туку ке одам, мале, на града Прилепа,
ув брат ми, Стоян, на госте,
мошне ми се, мале, нажалило;
от кога брат не съм видел!
от кога му бех мал девер,
как му водих невестата;
невестата Ангелина!
Мъжко се дете добило,
Еван, името му клали.
Ке одам, мале, ке одам,
ке одам ез, да го видам,
мъжко дете лишанлиа;
с месечина на главата,
с есни звезди по край неа,
с летно слънце на гърлото!
Майка му веле, говоре:
- Седи, сино, нимой ходи:
теб те брата къскандисе,
твойта брата, зло кеседжия,
твойта брата, млади Стоян.
Еван майка не послуша;
да стана Еван, отиде
ув добра града Прилепа.
Порти найде Еван, затворени,
затворени, заключени;
да ни чукна Еван ни клюкна,
удри коня сос чарклий
маймузе коньови, клети,
аждер да прехвърле високи кали.
Да си падна в Стоенови рамни двори,
край тая мала градина
край таа лоза одрина.
Коня върза за бела лоза,
да се качи на диване,
да влезе в одая шарена.
Там найде неговата снаха,
дека спийше сос мъжко дете
сос мъжко дете при себе;
летна ги роса избило.
Не къйдисал Еван да г'разбуде
нель се е снаха му разбуди.
На Еван веле, говоре:
- Йошче от как, браче ти дойде;
оти мен ти не разбуди?
Оти ки дойде твойта брата,
млади Стоен, зло кеседжия,
да не тебе млад погубе!
Он брата не си знае!
Девера она изгустила,
изгустила, напоила,
девера низ порти изпратила
и яко му наръчала:
- Твойта майка да се чине,
да се чине здрава болна.
Ка ке дойде млади Стоен,
млади Стоен твойта брата,
ез ки го него излъжам!
И Стоен на час е дошел,
на Ангелина говоре:
- Ангелино, първа любов!
Кой е дошел в моите двори?
Му паднало неговото,
неговото остро нохче!
Ангелина му говоре:
- Арно оти нохче найде;
ез бих си забравила!
Ни ли дойде твойта брата.
Твойта брата, млади Еван;
ни от конь се е свалил,
нито в къщи ми е влезел;
твойта майка болна била,
да одиме, да г'видиме;
бельки с душа ке га завариме!
Как чу Стоен, како разбра,
та ни стое, та ни гледа;
усидлй си до два коня.
Адин нему, адин на неа,
дур да Еван дома ходе,
на майка му Еван да каже;
дур да си дна постеле,
дур да си дна полегне,
да се чине здрава болна,
и Стоен втаса на порти
с неговата първа люба,
с неговото мъжко дете;
та си найде майка болна,
си га найде здрава болна.
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg
