Ирина невеста и Никнин млад

Извор: Викизворник
Иди на навигацију Иди на претрагу


Ирина невеста и Никнин млад

Ирина седит на диван,
Ирина, млада невеста;
Никнин млад шетат край море.
Ирина ми го догледа;
Ирина ми го викаше:
- Никнин млад, джаним, Никнин млад,
скачи се горе, на диван,
Сарайов да го прошеташ;
от дамна не си го видел!
- Ирино, млада невесто!
Даль ти йе тука господар?
- Господар не ми йе тука,
сега си бъргу излезе.
Никнин млад дойде на врата,
Ирина ми го пречека:
- Добре си дошол, Никнин млад!
- Добре те найдоф, Ирино.
Ирино, млада невесто!
Та ми се качи па диван;
меки му миндер послала,
ройно му вино служеше,
хем до колено му седеше.
И мало много не стоя,
клюкна на врата господар.
Ирина ми се почуди,
къй да го скрият Никнин млад?
Изваде злати ключои,
азната ми я отключи,
нътре го скрила Никнин млад.
Господар чекат па врата.
Ирина ми се забаи,
дур да го скрият Никнин млад.
Отиде да му отворит:
- Добре си дошол господар,
господар мили стопане!
- Добре те найдоф, Ирино,
Ирино млада невесто!
Ти ваков адет немаше,
ти бъргу да н' ми отвориш!
- Господар, мили стопане!
Мъжко ми дете плачеше.
- Ирино млада невесто!
шчо ти се коси меткани?
Дали те любил Никнин млад?
- Господар, мили стопане!
Не сборви такви сборои.
Ирина кабул не чинит!
Мърва ме глава подбольвит,
мошне сум лошо легнала!
- Ирино, млада невесто!
Подай ми злати ключои,
азната да я прошетам;
от дамна не сум я видел!
- Господар, мили стопане!
Мъжконо дете играше,
ключои си 'и загина.
Сетна си ръка в пазуа,
изваде злати ключои
та си отключи азната.
Тога ми велит господар:
- Никнин млад, джаним, Никнин млад,
ти мене прао да кажиш;
ти мене да н' ме измамиш;
акуй ме мене не мамиш,
азната ке т' я аризам;
али си само дойдено,
аль те Ирина викнала?
Ак те Ирина викнала,
Ирине глава да вземам;
ако си само дойдено,
тебе главата да вземам!
- Господар, джаним, господар!
Не ти сум само дойдено,
Ирина ме йе викнала,
вити ми порти отвори!
Ирине глава йе зеде,
нему азната ариза.

Murat Sipan vinjeta.jpg



Референце[уреди]

Извор[уреди]

Охрид - Македония.

Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.