Илия Смилданче от Будин и бугарин Бан

Извор: Викизворник


Илия Смилданче от Будин и бугарин Бан

Продава се коня Капетана,
купуе го Бане Бугарине.
Цана цани, за неделя дъна
що лов лови, за конь да го дава.
Три дни се е по горица вило,
па не може лова да улови.
Па на коня тихом отговара:
- Бог те убил, коню Капетана!
Еве стана три дни и три нощи,
да какво се по гора виеме,
па не можем лова да уловим.
Ка ми беше коня Дебеляна,
до сег сабля кърви да е пила,
до сег сабля месо да е яла!
Я коня му тихом отговара:
- Вала тебе, Бане Бугарине!
Тука не мож лова да уловиш.
Я си слезни под Будина града,
под Будина, на шарена чешма,
там че ловиш тая дива лова,
дива лова, Бугарка девойка!
Послуша го Бане Бугарине,
та си слезна под Будина града,
под Будина, на шарена чешма.
Тамо нашло Бугарка девойка,
щото носи коси наопако.
Па па мома тихом отговара:
- Такум бога, Бугарко девойко!
Защо носиш коси наопако?
Я мома му тихом отговори:
- Такум бога, Бане Бугарине!
Посили се Илия Смилданче,
та си запре тежки женитбини:
на момчета шестотин дуката,
на момите петстотин и шеста,
та не дава млади да се жена!
Я Бане ю тихом отговара:
- Такум бога, Бугарко девойко!
Да ми кажеш Илийови двори.
И она му тихом отговара:
- Такум бога, Бане Бугарине!
Нему двори лични, та обични -
заградени от юначки глави,
оперени деца млечничета,
подпоре му от юначки ръце,
портите му две млади невести!
Па си стана Бане Бугарине,
та ойде на Илийови двори,
па изока Илия Смилданче.
Не излезна Илия Смилданче,
нел излезна Илиево либе.
- Тука ли е Илия Смилданче?
- Да тука е, да къде че да е!
Е го горе, на високи чардак.
- Скоро, бърже от чардак да слезне,
да му платим тежки женитбини!
Догде либе на чардак да с' изкачи,
и него е треска разтресло:
- Стани, стани, Илийо Смилданче!
Какъв ала на дворове дойде,
ни е дошла, ни па че да дойде!
Пусти че ти посватбини остана!
Па си слезна Илия Смилданче,
па си слезна на рамни дворове,
та си спростре шарена кабаница,
да му брои тежка женитбина.
Колку брои, толко му заброуве.
Запита го Бане Бугарине:
- Такум бога, Илия Смилданче!
Като зимаш на таквия юнаци,
я на суха сиротна!...
Па извади тая остра сабля,
та погуби Илия Смилданче.
Ка си чули моми и момчета,
че загинал Илия Смилданче,
момчета си вода коня и загара,
а момите коня и соколи,
та дарили Бане Бугарине.

Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg



Референце[уреди]

Извор[уреди]

неуточнено, Софийско, записал н. преп. о. Игнатий Рилский, бивши ректор на дух. в Самоков семинария.

Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.153-155