Иван добър юнак се оженва за Прилепка девойка; Марко, Момчил и Груйо кумове, старосватове

Извор: Викизворник
Иди на навигацију Иди на претрагу


Иван добър юнак се оженва за Прилепка девойка;
Марко, Момчил и Груйо кумове, старосватове

Зажени се Иван добър юнак,
та си ойде у Прилепа града,
та утакми прилепка девойкя,
та а такми три недели време,
ойдоа му три тоар иманье,
та си ойде дома, на дворове.
Прашала го негова майчица:
- Мили сину, Иване юначе!
Каде одиш три недели време,
каде одиш, у дом не доодиш?
А он си у потио говори:
- Фала тебе, моя стара мале!
Я си одим по Прилепа града,
та си такмих прилепка девойкя;
дур я такмих, дур йе пръстен дадох,
ойдоа ми три товар иманье.
Сега са, мале, нарачиле,
нарачиле у света неделя,
нарачиле прилепски кметове,
да си водим три иляд сватове.
Де че, мале, сватове да найдем:
баща немам, сватове да каньи;
бракя немам, девери да ида;
сестри немам, песни да ми поя!
Проговори негова майчица:
- Мили сину, Иване юначе!
Ка си сгодил прилепка девойкя,
немой, сину, за баща да жалиш,
немой, сину, за бракя да жалиш,
немой, сину, за сестри да жалиш.
Сега легай, отзаран да станеш,
да наточиш тай златни здравици,
я че месим три бели погачи,
ч' идеш, сину, дур до три краини,
да поканьиш троица юнаци:
Маркоте чеш кума да укумиш,
а Момчила че старосватиш,
Груйоте че девер да поканьиш.
Марко че поведе илядо сватове,
а Момчил че друго да поведе
и Груйо че трекьо да поведе -
те ти тебе три иляд сватове!
Тогай се е Иван ослободил
какво го е макя поучила:
рано легна, по-рано е станал,
та наточи три златни здравици,
макя меси три бели погачи,
та си Иво на три краини ойде,
та поканьил троица юнаци:
Маркоте е кума укумил,
Момчила е остаросватил,
Груйоте е девер одеверил.
Доде Иван дома да си дойде,
доде Иван коня да си справи,
стигнаа го троица юнаци,
доведоа три иляд сватове.
Па си ойде с три иляд сватове,
па си ойде у Прилепа града,
та доведе прилепка девойкя.

Murat Sipan vinjeta.jpg



Референце[уреди]

Извор[уреди]

Ярлово, Самоковско.

Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.295-296