Змеова женитба со Стоянка
"Стоянко, млада змеице!"
Стоянка змей любила,
любила го три годин;
никой Стоянка не позна,
дека йе змея любила.
Настана лето четвърто,
снаи са а упазили,
та на свекърва говора:
- Мале свекърво, свекърво!
Каква йе паша сестрица!
Кога ни беше маненка,
колку ни беше убава;
а сега йе пребледела,
пребледела, прежълтела,
като дуня прсзреала,
а неранджа прекапала;
като риба отровена,
на сух лесок извърлена;
хлебо меси, не яде го,
вода носи, не пие я,
като кога си зме люби?
Стоянке макя говори:
- Щерко Стоянко, Стоянко!
Кога ми беше маненка,
колку ми беше убава?!
Бела цървена у лице,
като петровка ябука;
а сега си пребледела,
пребледела, прежълтела,
като дуня презреала,
а неранджа прекапала;
като риба отровена,
на сух песок извърлена.
Стоянка се уплашила,
уплашила, застрашила;
нищо на макя не рече.
Кога дойде змей горянин,
Стоянка на змей говори:
- Змею ле, горянине ле,
научи мо, нареди ме,
каде сега че да идем?
Снаи са ме упазили,
па на макя подказали!
Мене си макя прашуе
и я не знам що да кажем!
Змей на Стоянка говори:
- Стоянко, млада змеице!
Ти ми се не бой, Стоянко,
я лесно че те научим,
що да чиниш, каде д'идеш;
ти си се справи, Стоянко,
я че си ойдем, Стоянко,
на моите равни двори,
та че каним, Стоянко,
педесе и пет змеове,
шеесе и шес змеици,
та че дойдем довечера,
та че те водим, Стоянко.
Па слушай мене, Стоянко,
слушай що че те учим:
Кога дойдем довечера,
кога дойдем да те водим,
сос огън че те обляем;
ти немой да се уплашиш!
Па си ойде змей горянин,
та йе наканил, наканил
педесе и пет змеове,
шеесе и шес змеици;
та си ойде Стоянкини,
Стоянкини равни двори.
И Стоянка се справила.
Сос огън са я обляли;
Стоянка се не уплаши.
Па отведоа Стоянка.
Ойде си змей горянин
на негови равни двори.
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg
