Засилил' се силна звезда
от Солуна до Костура,
тай не била силна звезда,
туку било лудо младо;
с койната се надигрува,
с пушката се надхвърлюва
и на койна му говори:
- Ой ви, койна, мой ранинци,
дека вечер ке конваме?
Отговори бърза койна:
- Море лудо, море младо!
Дека сношчи, тамо й вечер;
тамо има дробно сено,
дробно сено за койната,
лели чупи за пулейне;
коя ми йе църноока,
тая ми йе посестрима;
нека клава, нека крева;
коя ми е сивоока,
тая ми йе пара сестра;
коя ми йе русокоса,
тая ми йе първа любна!
Сполай тебе, засилил' се,
сполай тебе, силна звезда!
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.99-100
